Докладчици бяха Луиз д’Артилак Брил, бивш национален координатор за Директивите и Общата система на Нидерлания и Герти Бекер-Дитрих от Централния офис за чуждестранно образование  към Секретариата на постоянната конференция на Културното министерство на Германия. Домакин на срещата беше председателят на КИИП инж. Любомир Ташков.
Докладчиците бяха официално представени на аудиторията от Илзе-Доре Шют, дългосрочен консултант по проекта.Луиз д’Артилак Брил запозна членовете на КИИП, участници в семинара, със седемте секторни директиви, които третират хармонизацията на образователните програми за регулираните професии на лекари, медицински сестри, ветеринарни лекари, акушерки и фармацевти. От 1985 година е създадена и секторна директива за архитекти. Освен секторните директиви съществува и т.н. Обща система, обхващаща директиви 89/48/ЕЕС, 92/51/ЕЕС и 1999/42/ЕЕС. Общата система е прилагана първоначално само за висшето образование, а в последствие действието й е пренесено на по-ниско ниво. Последната директива в Общата система е за въвеждане на изисквания не за теоретични, а на практически знания и умения. Лекторката представи също условията за признаване на дипломи, като отбеляза, че трябва да се прави строго разграничение между академично и професионално признаване. Беше изяснен въпросът за разликата между регулирано обучение и регулирана професия. Регулираното обучение е обучение, което е специфично и се регулира със закони и други нормативни актове. В Европейската общност се опитват да регулират образованието в зависимост от професията, за която се обучават кадри. Регулираната професия може да бъде определена или със закон, или чрез регулиране на образованието. Седемте секторни директиви са комбинирани в  Новата директива 2005/36/EО на Европейския парламент от 7 септември 2005 г., която за България влиза в сила на 20 октомври 2007 г. Националните законодателства на новоприетите страни трябва да бъдат адаптирани съобразно нейните разпоредби. (Допълнителна информация по този въпрос може да се открие на адрес: www.professionalrecognition.nl.
       
      Структурата на Новата директива е следната:
 Много важен е Анекс № VІІ към директивата, който специфизира изискуемите документи, които мигрантите трябва да представят. Обърнато беше внимание, че регулираната професия обезпечава по-голяма закрила на лицето, което търси работа.  Всяка страна членка на Европейския съюз има представител по отношение на професионалното признаване (национален координатор). За Нидерландия може да се използва NUFFIC, а за ФРГ Naric.Националните координатори са изработили Кодекс на поведение, според който трябва да бъдат регламентирани: изискванията за начина на изпращане на документи за кандидатстване (оформление, заверки и др.); финансовите въпроси, свързани с признаването на документите; период и място на стажуване на мигрантите и др. Според този кодекс всеки мигрант трябва да знае правата си.В своето изложение Герти Бекер-Дитрих подчерта, че практическото приложение на директивите е само за признаване на квалификация в областта на регулираните професии. Квалификацията, която подлежи на признаване, трябва да е получена в страни от Европейския съюз или Швейцария, като дейността, упражнявана от кандидата, трябва да е подобна на тази в страната, в която той отива. Признаването на квалификацията трябва да бъде разглеждано като краен продукт, т.е. директно да дава правоспособност. В директива 2005/36/EО има списък на професиите и условията за тяхното практикуване. За инженерните специалности в продължение на 20 години се водят преговори за уреждане на професионално признаване, но не е постигнат консенсус и специална директива не е създадена. Инженерите попадат в т.нар. Обща директива (Обща система) и за тях трябва да се спазват определени критерии като: признаване на образованието, гражданство и възможност за работа в приемащата страна.Следващата процедура е еквивалентността на образованието. В центъра на въпроса е образованието – то трябва да е подобно на това в приемащата страна (по съдържание, обем и други). При частично установена равнопоставеност или при значителни различия в образованието влизат в действие така наречените «изравнителни инструменти» – професионален опит,  допълнително обучение в приемащата страна, последвано от изпити или полагане на определен брой изпити. Кандидатът може да избира между посещение на курс или явяване на изпит. Европейската комисия позволява провеждане на изпити без приспособителен период, ако професията го позволява. Всеки един кандидат се разглежда като самостоятелен случай.
Лекторката даде съвет за разработване на собствена Naric система, за да се използват възможностите на страните от Европейската общност, както и няколко примера.

Специално за инженерната професия беше акцентирано върху:

• Твърде различните пътища за получаване на образование в отделните страни;
• Получаването на диплома не винаги дава правоспособност, т.е. не е краен продукт;
• Необходима е информация каква степен на квалификация дава достъп до определена професия;

Примери:

• Във ФРГ университетската диплома, която се получава след десет семестъра обучение, или практическата диплома, получена във висшите технически училища (Fachhochschule), дава квалификация за непосредствен достъп до регулираната професия на инженера. Висшите технически училища дават степен “бакалавър”, а университетите – магистър. Двата вида инженери могат да изпълняват професиите си без допълнителни изисквания.
• В Гърция има също два вида инженери – TEI-практически насочени и университетски. Например TEI-BAU –могат да проектират и строят сгради до два етажа, а TEI – ELEKTRO – до определена  мощност на инсталациите.
• За всеки отделен случай и за всяка професия е необходима детайлирана информация.
• Всеки гражданин на ЕС, желаещ да работи в Гърция или Германия, трябва да има призната квалификация, тъй като в тези две страни професията на инженера е регулирана.
• В Холандия не се изисква специално признаване на квалификацията, при подобна система на инженерно образование, както в Германия.
• В Италия съществува традиционно петгодишно университетско инженерно образование без професионална квалификация. Италианските инженери трябва задължително да имат сертификат за правоспособност (държавен изпит за правоспособност), без който не могат да проектират.
• В България от 1995 година нашата квалификация е равнопоставена на немската. След приемането на страната ни в ЕС, ще се промени само част от процедурата за признаване на дипломата на българския инженер. Приемането на кандидата за работа ще бъде гарантирано, ако професията е регулирана.

            По време на дискусията беше даден отговор на въпроса за съществуващата практика в Германия. Във всяка от 16-те провинции на Германия инженерната професия е уредена по различен начин. Изисква се инженерът да е регистриран в съответната камара по основна месторабота. В случай на краткосрочна работа в друга провинция, достатъчно е само той да уведоми, че е регистриран, а не да се регистрира отново.            На въпрос “Има ли практика за международни споразумения, в които се договаря взаимно признаване на правоспособност между две страни от ЕО, Герти Бекер-Дитрих предупреди, че подобни споразумения трябва стриктно да се придържат към правните аспекти на НД 2005/36/ЕО, за да не се стига до съдебни процедури.            От ръководството на КИИП беше изнесена информация за приетия наскоро Правилник за признаване на правоспособност за граждани, получили образованието си в чужди страни, както и за дейността на сформираната специална комисия, която ще дава правоспособност, нейните цели и задачи и документите, които ще се изискват.          Домакините помолиха докладчиците да им предоставят информация за това в кои европейски държави инженерната професия е регулирана изцяло или частично.  Илзе-Доре Шют – координатор по проекта, пое ангажимента искането да бъде удовлетворено.