Адаптираме за България изискванията за пасивна сграда

Критериите, разработени в Института в Дармщат, важат за средна Европа, но климатът у нас е различен, смята консултантът на пасивни сгради Венцислав Влахов.

Венцислав Влахов завършва „Технология на строителството" в Технически университет Карлсруе (Германия) и „Технология на строителство на пристанища" в Политехнически университет, Барселона. Специализира в Института за Пасивни сгради в Дармщадт (Германия) и в момента е консултант на проекти за нискоенергийни сгради към НВ Консултинг ООД.  

Г-н Влахов, за пасивни сгради се говори доста напоследък в България, но стандартът все още е относително непознат. Как могат да бъдат убедени проектанти, архитекти и инвеститори в ползата от една такава сграда?

Ползата според мен е в два аспекта. Единият, който основно интересува потребители и инвеститори, е икономическият - това, че една такава сграда харчи много по-малко енергия, отколкото една конвенционална.  По тази причина в обозримо бъдеще разходите по една пасивна сграда ще бъдат доста по-малки. Друга положителна характеристика на тези сгради е, че те отделят и по-малко въглероден двуокис в атмосферата и са по-добри от екологична гледна точка. 

Все още има противоречиви мнения по отношение на първоначалната инвестиция в един проект за пасивна сграда...

В страните, където са построени основната част от пасивните сгради - в Австрия и Германия, се наблюдава около 17% оскъпяване на една такава сграда спрямо една конвенционална. В същото време разходите по нейното поддържане са с около 75-80% по-ниски и първоначалната инвестиция  се възвръща с годините. В Австрия и Германия обаче нещата са така организирани, че когато човек си построи такава сграда и я сертифицира, той получава чрез банките, които работят с европейски фондове , около една пета от стойността на сградата. И всъщност покрива това първоначално оскъпяване.

Това за момента в България не е уредено и според мен е причината и за сравнително ниският процент на такъв тип строителство - няма го икономическият фактор, който да подтиква един инвеститор. Защото в момента, ако той реши да построи пасивна сграда и да си извади сертификат, единствено може да си го закачи на стената. Единствената полза е, че определени години плаща по-ниски данъци.

Може ли реално да бъдат санирани стари сгради с компоненти на пасивна сграда?

Разбира се. Под пасивна сграда не се разбира само нова сграда и само еднофамилна сграда. Напротив, има доста многофамилни и обществени сгради, които са направени по стандарта, както и  голяма част от стари жилищни сгради са реновирани по този начин.

В тази връзка, какво мислите за съвместната програма на МРРБ и ПРООН за обновяване на многофамилни жилищни сгради?

Степента на реновиране не отговаря точно на стандарта пасивна сграда, но е едно добро начало.

Каква е разликата между създаване на план за изпълнение на проект за пасивна сграда и за една конвенционална?

Има такава разлика и тя се състои в това, че при проектирането на една пасивна сграда обикновено от самото начало всички специалности създават една обща концепция. Участва и строителен техник, който вижда защо всеки един детайл се проектира точно по този начин и който след това на строителния обект следи той да бъде изпълнен както трябва. Всъщност, това е разликата. При една конвенционална сграда обикновено архитектът изготвя една архитектурна подложка, инвеститорът я одобрява, а след това останалите специалисти разработват своя план.

А какви са основните грешки, които могат да бъдат допуснати при създаването на една пасивна къща, а и не само?

Най-често срещаната грешка е по отношение на топлинните мостове, които съществуват в една сграда. При пасивните къщи много голяма част от тях могат да бъдат добре премислени и изчислени още на ниво планиране. Според мен това в България не се прави - още на проектно ниво да бъдат изследвани всички топлинни мостове и те да бъдат избегнати. Защото сградата може да бъде много добре „опакована", но въпреки това могат да съществуват топлинни мостове, от които да се губи голяма част от енергията.

Доколко е необходима консултацията на специалист по отношение на проекти за пасивни сгради?  

Общо взето това, което съм успял да науча в Германия, както и от опита ми до момента от няколко обекта, които вече се изграждат, мога да кажа, че се занимавам по-скоро с консултации на проектанта, отколкото с консултации на крайния клиент - т.е. консултациите са насочени към архитектурните бюра и към колегите по отопление и вентилация. Заедно работим по проекта, изчисляваме тези топлинни мостове, къде може да се появи проблем или недостатък. Правим това още в процеса на проектиране и смятам, че тук е основната роля на един такъв специалист. Около 60-70% от корекциите трябва да бъдат направени още при проектирането, за да се спестят последващи проблеми.

Другата роля на консултанта на пасивни сгради е при самото изграждане на сградата - да се внимава дали предписанията в проекта ще бъдат изпълнени както трябва и дали наистина заложените в проекта материали отговарят на това, което пристига на обекта и дали са изпълнени добре. Провеждат се и някои тестове, за херметичност например. С други думи, упражнява се контрол върху строителството.

Какъв процент от пасивните сгради са изградени с дървени конструкции?

Голяма част от пасивните сгради в Германия и Австрия се произвеждат точно по такъв начин. По мое мнение хората поглеждат скептично към този вид строителство, но трябва да се има предвид, че не става въпрос за строеж на бараки, а за едно много добро и качествено строителство.

Колко сгради в България могат да бъдат наречени пасивни?

Тези, които на мен са ми известни, са около десетина. Не твърдя, че това са всичките. Според мен в България няма проектирана, построена и сертифицирана пасивна сграда. Има доста сгради, които претендират да бъдат такива, но доколкото знам, нямат съответния сертификат. Много голяма част от инвеститорите, направили такъв тип сграда, не са я сертифицирали.

Какви основни трудности срещате във Вашата работа?

От техническа гледна точка трудностите са във връзка с това да убедя проектантите да използват точно определени детайли и да проектират по определен начин, който малко или много е сравнително нов за тях. В същото време искам да подчертая, че има голям интерес и хората подхождат с доверие. Трудността идва от това, че стандартът пасивна сграда е все още непознат, но виждам как доста проектанти израстват с изработката на някои проекти.

Друг проблем, който искам да засегна, е това, че при публикациите за пасивни сгради винаги се цитират едни и същи определения и критерии за това какви енергийни показатели трябва да постигне една сграда, за да е пасивна. А критериите, разработени в Института за пасивни сгради в Дармщат в Германия, важат за средна Европа, където климатът е доста по-различен, отколкото климатът тук. Не е нормално да има едни и същи изисквания за къща, която се строи в Гърция и която се строи в Дания. По тази причина аз и моите колеги се опитваме да се доближим до тези изисквания за пасивна сграда с едно наум, че те не важат за българския регион.

Няма ли скоро вече тези изисквания да бъдат адаптирани за нашите условия?

Колегите разбират проблема, виждат го, но въпросът е, че няма кой да инвестира в момента в едно такова мащабно научно проучване. Затова ние разработваме сами такъв тип критерии, които биха били подходящи за нашия регион, като, в общи линии, критериите се определят от това какъв процент се намалява енергията, която харчи една сграда. В тази връзка за наше улеснение в момента правим изследване на българския климат - не само като слънцегреене и топлинни часове, а и като ветрови зони и т.н..  

Интервю на Ема Димитрова