СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Бленуваме за сгради, функциониращи така, сякаш са част от природата
 Facebook

Бленуваме за сгради, функциониращи така, сякаш са част от природата



23.02.2018 / 14:22 - CityBuild.bg

Това казва в интервю за ETEM арх. Тобиас Валисер, основател на студио LAVA.

 

Арх. Тобиас Валисер беше ключов лектор по време на Третата фасадна конференция на ЕТЕМ. Професионалният форум събра тогава в София повече от 400 гости от строителния бранш, архитекти и представители на институции.

 

 

Защо избрахте да станете инженер/архитект?

 

Родителите ми си построиха къща, когато бях на 6 години. Две неща ме удивлявахa: първо, представях си други алтернативи за пространството наоколо, докато си играех на строителната площадка, и второ - как точно да си построя къщика с лего блокчета. Забавляваше ме това съчетание от скициране на идеи, моделиране, използвайки и двете си ръце, и приемането на по-аналитични подходи за калкулиране, тълкуване и прогнозиране на нещата и начина им на работа.

 

Кой от проектите Ви е бил особено предизвикателство за Вас и защо?

 

Като изпълнителен директор на UNStudio през 2001 година, бях отговорен за съревнованието за новия тогава музей на Mercedes Benz в Щутгарт, който така или иначе успяхме да спечелим. Още в самото начало бе определен както бюджетът, така и датата на встъпването в длъжност - всичко трябваше да бъде готово за световния шампионат по сокър в Германия, като срещите щяха да се разиграват точно до сградата! Що се касае до нея, тя представлява комплексна геометрична конструкция с интегрирани елементи в стените, подовете и таваните с идеята за пространственост като фон за изложението. В много аспекти този прототип служеше за способ, който следва да установи как да въведе метода, по който автомобилите биват разработени в строителната индустрия, използвайки за целта множество параметри, специално програмирани за целите на музея.

 

Oтворила врати през 2006 година, тази сграда бе първата наречена „сграда на века" с дигитален модернизъм. Отдадох 5 години от живота си на този проект, като научих толкова много в процеса. Въпреки това, най-голямото предизвикателство за мен си остава соларно захранваният ски курорт Джабел Хафийт в Абу Даби (Jebel Hafeet Glacier), разположен на екватора и издигащ се на безлюдна планина.

 

Започнахме да си партнираме с членове от екипа на музея Mercedes, като почти бяхме финализирали частта с проектирането, когато финансовата криза удари пазара, принуждавайки ни да захвърлим проекта. А предизвикателството да изградиш „външната обвивка" на сграда, висока 2,5 км, с височинна и температурна разлика от 500 м, 55 + C отвън и -2 C отвътре, си беше висока топка.

 

Какви са тенденциите при фасадите към днешна дата?

 

За известно време фасадните елементи успяха да реализират повече функционалности, интегрирайки техническите компоненти в безупречен финален резултат. Междувременно, геометричните възможности бяха извънредно нарастнали, което позволи на архитектите да проектират по-комплексно. Лично за мен, най-атрактивната тенденция бе появата на адаптивните фасади, които бяха проектирани така, че да отговарят на условията на околната среда като климатични особености, соларно захранване, шум, влажност. Нещо повече - смяната на сезоните също допринася за реализирането на различни конфигурации и перформативни качества. Всичко това става възможно посредством включване на нанотехнологията към фасадните материали.

 

Как бихте представили собствения си стил?

 

Не съм убеден, че имаме определен стил. Философията ни в проектирането може да бъде обобщена така - „правиш повече с по-малко" с фокус върху архитектурата и с по-малко внимание към материалите, енергията, времето и разходите. За да реализираме всичко това обаче следва да обединим революционната технология с естествените примери на организация в природата. Естествено развиващите се мрежи като балончетата, паяжините или коралите стоят в основата на строителни типологии и структури. Тези „естествени" геометрии изграждат красота и способност.

 

Изчисленията спомагат за стимулиране на подобни естествени механизми, като например адаптивността на видовете или израстването. Често обаче биват обърквани с понятия като „повърхностна мимикрия", а потенциалът се крие в откриване на принципите под повърхността, а не над нея. Нашите проекти попадат в различни диапазони, като могат да включват също построяване на соларни станции към пустинен град. Това на практика илюстрира чудесно как скромният мащаб на един проект не играе важна роля за нас, а по-скоро възможността да осигуриш креативно решение. Именно чрез малките промени можеш да видиш потенциала в нещо голямо!

 

Цялото интервю прочетете тук.

 

Над 700 гости събра конференцията по фасаден инженеринг на ЕТЕМ миналата година. Световно известни експерти представиха последните тенденции и иновации в дизайна. На всеки две години форумът събира световно признати имена в архитектурата, които да представят последните новости във фасадния инженеринг, най-новите идеи и концепции в областта на архитектурата и устойчивото развитие на градската среда, както и най-съвременните строителни технологии. Същевременно конференцията дава възможност за обмяна на идеи и опит между българските и чуждестранни специалисти.

 

 
още от Новини

още от Интервюта