Отговорна архитектура - насочена към благосъстоянието и щастието на хората

Идеята е, търсейки устойчивостта, да не използваме технологии или материали, които носят рискове за хората и околната среда, каза арх. Истелианна Атанасова.

Арх. Истелианна Атанасова, официален представител на Съюза на архитектите в България (САБ) в Международния Съюз на Архитектите (МСА)

Арх. Атанасова, какво всъщност означава понятието „ОТГОВОРНА АРХИТЕКТУРА"?

Първо искам да кажа няколко думи за Международния Съюз на Архитектите - световната организация на всички архитекти, тъй като именно тя лансира термина ОТГОВОРНА АРХИТЕКТУРА. Международният съюз има 130 страни-членки и над 5 милиона архитекти - членове от цял свят. Създаден е преди около 65 години в Лозана и е чест да отбележим, че тогава България е била между 20-те страни-основателки на организацията. Съюзът на архитектите в България е член на МСА, а акад. арх. Георги Стоилов (президент на Международната Академия по архитектура и бивш дългогодишен президент на САБ) е бил и президент на МСА в периода 1985-1988 г., което е огромно признание за България.

Седалището на МСА е в Париж, към организацията има огромен брой международни комисии, комитети, работни програми и групи. Структурно МСА е разделен на 5 основни региона, които включват Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия и Океания, Африка. Съществуват редица регионални архитектурни организации, които работят абсолютно самостоятелно, имат свои цели и задачи, но също така са в тясно сътрудничество с МСА, тъй като в дейността си следват неговите общи и глобални принципи, визии и стратегии. Такива организации има много, но най-големите, разбира се, са тези, които обхващат цели континенти, като Съветът на Архитектите на Европа, Съветът на Архитектите на Африка, Арказия (за цяла Азия) и т.н.

Казвам всичко това, тъй като терминът ОТГОВОРНА АРХИТЕКТУРА се лансира от Международния Съюз на Архитектите още преди няколко години, но се въведе официално като основна стратегия и мото в работата на всички архитекти по света лично от президента на МСА арх. Албер Дюблер през 2011г.

Всъщност, отговорността на архитекта пред обществото, пред заобикалящата ни среда, както и за създаването на един хармоничен свят, винаги е била елемент от морала на истинския професионалист. Отговорността е елемент в работата на всеки един от нас, във всеки момент и на всеки етап. Бихме могли с часове да говорим за отговорността на архитекта във връзка с бъдещите поколения, енергийната ефективност, опазването на околната среда, на архитектурното и културно наследство, изграждането на по-добро качество на живот и т.н. Изразът ОТГОВОРНА АРХИТЕКТУРА е един по-следващ етап спрямо понятието УСТОЙЧИВА АРХИТЕКТУРА, тъй като има по-голям обхват. Разбира се, включва в себе си и устойчивата архитектура, но има и нови елементи, които му дават по- дълбок смисъл.

Кои са те?

Говорейки за ОТГОВОРНА АРХИТЕКТУРА, трябва да мислим за една устойчива архитектура, която е преди всичко насочена към хората и осигурява равнопоставеност между социално, икономическо и екологично БЛАГОСЪСТОЯНИЕ - архитектура, която има за цел ЩАСТИЕТО на всички хора от всички континенти, която не следва сляпо принципи и директиви, а дава шанс за по-добро качество на живот за всички слоеве от обществото - както за по-богатите, така и за по-бедните. Затова говорим и за ОТГОВОРНАТА РОЛЯ на архитекта и за неговия ОТГОВОРЕН ИЗБОР.

По време на конференцията „Енергийна ефективност и Отговорна архитектура" в София споменахте изказване на президента на МСА относно използването на соларните панели. Кажете малко повече за този пример.

Арх. Албер Дюблер каза това в свое интервю от месец май по време на кръгла маса „Религиозна толерантност, интеграция на малцинствата и отговорната роля на архитекта" в София. Примерът се отнася до неговия личен избор да не използва в проектите си слънчеви батерии. Защо? Защото за един квадратен метър пано за слънчеви батерии са необходими: един килограм силиций, триста килограма пясък, триста килограма амоняк и други суровини. В много от случаите тези пана не се изработват в държави със стриктни заводски изисквания, и следователно не е ясно какво става с отпадъчните материали. Често те отиват в природата без никаква защита за хората, които работят без предпазни средства, а и това са доста опасни продукти. Затова и арх. Дюблер НЕ ПОЕМА ОТГОВОРНОСТТА да поставя пана със слънчеви батерии в своите проекти. Той компенсира тяхната липса в проектите си и търси други начини и средства, така че да постигне желаното качество на живот и енергоефективност.

Такава позиция не е ли в конфликт с различни корпоративни интереси?

Разбира се, всяко решение е много индивидуално и зависи от конкретната ситуация, конкретното производство и произход на продуктите. Идеята е, търсейки устойчивостта, да не стимулираме в проектите си използването на технологии или материали, които, макар и ефективни в една насока, имат замърсяващо производство или носят рискове за хората и околната среда там, където се произвеждат, а понякога дори и там, където се прилагат. Така, помагайки на една група от хора, ние бихме навредили на друга. Богатите, а също и много бедните - всички имат право на достоен живот и на по-добро качество на живот. ОТГОВОРНИЯТ ИЗБОР НА АРХИТЕКТА трябва преди всичко да отчита факторите, отнасящи се до благосъстоянието и щастието на хората от всички слоеве на обществото.

Разкажете за конференцията на ООН за Устойчиво развитие РИО +20 и за политическия документ, подписан от държавните глави и ръководители на правителствата на страните-членки на ООН.

Конференцията на ООН за Устойчиво развитие РИО +20 със заглавие „Бъдещето, което искаме", която се проведе между 20 и 22 юни 2012 г. в Бразилия, е тясно свързана с едно друго събитие, в което Международният Съюз на Архитектите също представлява световната архитектурна общност и участва много активно. Това е Срещата на високо равнище на ООН, която се проведе в Ню Йорк от 2-и до 4-и април тази година по инициатива на министър-председателя на Бутан, а темата й беше: „Благосъстояние и щастие".

Срещата имаше за основна цел изграждането на един нов икономически модел, който да отчита равнопоставеност между трите основни стълба на устойчивото развитие - социално, икономическо и екологично благосъстояние. МСА много активно участва на тази среща, както и в и изготвените там документи, които всъщност са в основата на документите от РИО +20. Целта на Конференцията на ООН Рио +20 е да поднови политическата ангажираност на правителствата в полза на устойчивото развитие, като се фокусира върху две теми - „Зелената икономика в рамките на Устойчивото развитие и изкореняване на бедността" и „Институционалната рамка за Устойчиво развитие".

Президентът на МСА арх. Албер Дюблер и министър-председателят на Бутан по време на Конференцията на ООН за Устойчиво развитие РИО +20. Кралство Бутан е на едно от първите места в класацията на 20-те най-щастливи страни. След нея са държави като САЩ, Люксембург, Япония и др. 

Политическият документ, подписан от държавните глави и ръководители на правителствата на страните-членки на ООН на РИО+20 (в т.ч. и от президента на България г-н Плевнелиев) ще послужи като Ръководство и Указание за държавите в техния път към устойчиво и ОТГОВОРНО развитие, а принципите му ще залегнат през следващите десетилетия в правителствените решения, закони и директиви на страните-членки на ООН от цял свят, включително Европа и в частност България.

В Декларацията от РИО +20 се казва, че гражданското общество е важен участник в битката срещу резултатите от климатичните промени. В основата на това признание са разработките от Срещата на високо равнище на ООН в Ню Йорк. Ето и основните теми и цели в бъдещата работа на световната общност и архитектите в частност:

Изкореняване на бедността като първа и неизбежна крачка

Човешкото право за приличен и удобен подслон за живеене

Растящата урбанизация, загуба на селскостопанска земя, ограбването на селскостопанските общности

Разместване на населението, бежанци

Неформално сътрудничество между общините и архитектите, работещи в условия на локални и регионални култури; влияние върху околната среда и многообразие в глобалния пазар

Твърди отпадъци, изчерпване на ресурсите

Водата като човешко право

Цялата гама от дейности, свързани с повторна употреба и рециклиране

„Зеленото пране" или „Зеленото рекетиране"

Здраве, опасни технологии, материали и поведение

База данни на добрите практики, но също и на всички „фалшиви добри идеи"

Основна цел е всички слоеве на обществото, включително архитектите, да работим за опазването на природата и нашата планета, за осигуряването на достоен начин на живот, благосъстояние и щастие за всички хора и за преодоляване на бедността в световен мащаб. Изложените по-горе цели и теми са предоставени лично от президента на МСА арх. Дюблер и все още не са официално разпространени. Така че читателите на citybuild.bg са едни от първите, които ще научат подробности за това изключително значимо световно събитие, което ще даде отражение във всички сфери на човешката дейност през бъдещите десетилетия.

Интервю на Ема Димитрова