Паспортизацията и обследването на сградите ще открои незаконните пристройки

Не се планират масови проверки за остъклените балкони, каза регионалният министър.  

„Всички балкони, които са остъклени до 1987 година, попадат в обхвата на т.нар. режим на търпимост, така че за тях не можем да говорим за процедура по премахване", каза в сутрешния блок на БТВ Лиляна Павлова. „За балконите, които са остъклявани след 1987-ма до 2001 година, когато всъщност влиза в сила Законът за устройство на територията, е имало възможност общинските съвети да позволяват да няма съответно разрешение за строеж. След 2001 година обаче, съгласно закона, за всяко остъкляване е необходимо разрешение за строеж. За такъв тип пристройки едва ли някой би издал разрешение, което да е законосъобразно и това е причината голяма част от тези пристройки не само да са незаконни, но и опасни", подчерта Лиляна Павлова.

Според нея, отговорността е на общината - да формира комисии и те да правят проверки на блоковете за това спазена ли е наредбата, има ли незаконни постройки и опасни участъци. Решението на проблема с незаконните и опасни пристройки е в няколко аспекта, каза министърът на регионалното развитие.

Първо, това е изискването за паспортизация на сградите, която ще направи преглед на сградата - устойчива ли е, конструктивна ли е, има ли компоненти и части в нея, които са незаконни и най-важното - опасни. На основата на тази паспортизация собствениците на сградата ще имат ангажимент да премахнат или да оправят фасадата на сградата. Ако не го направят, съгласно закона, общината е тази, която може принудително да го направи от името и за сметка на собственика.

Друг механизъм срещу незаконните и опасни пристройки е обследването на сградите чрез Програмата за енергийна ефективност - санирането на сградите със средства по ОП „Регионално развитие". „Ние ще предоставим безвъзмездно на хората 50% от необходимите средства една сграда или блок-секция да бъде изцяло санирана и то не само от гледна точка да сложим изолация и дограма, но отоплителните системи да бъдат подменени, покривите да бъдат изолирани. За наша сметка ще платим и конструктивното обследване на сградата. И ако тя не е конструктивно устойчива, ще трябва да бъдат премахнати всички тези допълнително пристроени балкони, навеси и т.н., за да може да бъде укрепена. След това отново безплатно ще направим пълно енергийно обследване на сградата. 

Министърът подчерта, че там, където вече е направено саниране, хората няма да го плащат втори път, нито ще го премахват. Не става ясно обаче какво се случва, ако са санирани именно незаконни или опасни пристройки.

В началото на март ще бъде отворена процедурата по ОПРР и собствениците на жилища в цялата страна ще могат да кандидатстват за финансиране. По предварителните проучвания, за санирането на апартамент от 70-75 кв. м отиват около 10 000 лв., което означава, че собствениците ще трябва да платят около 5000 лв. 

„Това не е малък финансов ресурс в този момент за всяко едно домакинство, но те са една добра инвестиция в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план", каза вчера заместник-кметът „Инвестиции и строителство" в Столична община Ирина Савина в интервю за Агенция „Фокус". „След като тази инвестиция бъде направена, в много кратък период от намаляването на сметките за отопление и електричество хората ще могат да си възвърнат инвестициите", допълни Савина. 

„Не е малка сумата, но говорим за 50% съфинансиране и, ако сега едно домакинство не се възползва от тази възможност да инвестира между 3000 и 5000 лв. в зависимост от големината на апартамента, то в следващите години ще трябва да инвестира 100%", каза зам.-кметът. Между добрите желания и реалността обаче има огромна разлика и най-вероятно голяма част от домакинствата няма да могат да отделят тези средства.