Вижте класираните идейни проекти за архитектурно и художествено оформяне на мястото на Покрития книжен базар в центъра на Хасково

358

Пленерът беше проведен от регионалните структури на Съюза на архитектите и Камарата на архитектите в България


През октомври 2022 г. в зала „Хасково” на Общината участниците в пленера АРТ ЗОНА ХАСКОВО за идеен проект за архитектурно и художествено оформяне на мястото на Покрития книжен базар в центъра на града представиха своите проекти пред журито, представители на медиите и културната общност. След дебати журито класира на първо място проекта на студио „Нада”, на второ място – проекта на арх. Манол Манолов и на трето място – проекта на арх. Михаил Дянков. Журито реши те да се доразработят, доразвият и да бъдат представени отново за допълнително разглеждане.

На 2 декември бяха представени окончателните идейни проекти, като журито класира трите проекта отново в същия ред. В разговор на журито с кмета на Хасково Станислав Дечев се стигна до решението двата проекта - на студио „Нада” и на арх. Манол Манолов, да бъдат изложени в сградата на Община Хасково и след обсъждане и гласуване от граждани, артистичните общности и общинските структури в града да се избере проектът, който ще бъде реализиран.

Идейният проект на студио „Нада” представя визуално преливащо площадно пространство, което грабва със своята органичност. Той предлага гъвкавост в промяната на начина на ползване в течение на времето, лесно обособяване на отделни кътове и зони, които могат да  бъдат монтирани, размествани и премахвани. Паната, окачени между металните пилони, дават своеобразен „гръб” за изложби на картини и табла, а сглобяем екран превръща зоната в кино на открито или сцена за лекции, презентации, представяния, литературни четения, камерни концерти, изява на улични музиканти и др.

Пилоните, подредени в кръг, заграждат по-малко частно пространство за провеждане на различни видове ателиета, кръгове за споделяне и събеседване, четене на поезия, йога практики, демонстрации и др. При липса на събития пространството предлага кътове за сядане, срещи и малки изяви, като запазва своята цялостност и атрактивен дизайн и обособява привлекателно площадно пространство. Наличието на сух фонтан е допълнителен позитив за функционалността и притегателната сила на мястото.

Разпределението на колоните отговаря на сценариите за използване, но гъстотата им поражда въпрос дали отговаря на мащаба на зоната. Изборът на интензивен червен цвят е в унисон с концепцията на авторите за символична връзка с бившето кино и червения килим като съвременна емблема на киното, но едва ли помага на климата в пространството с малко растителност и малки тенти за засенчване, е коментарът на журито.  

Идейният проект на арх. Манол Манолов представя визуално линейно насочено пространство, преливащо в кръгла сцена. Впечатлява сценарият, при който, преминавайки покрай изложбените пана, потокът от хора достига акцента в него, т.е. сцената. Запазването на съществуващата метална структура от колони и греди създава основа за многостранно използване чрез окачване и подреждане на различни съпътстващи атрибути за различни видове изложби. Решението предлага ясно функционално разделение с акцент върху провеждането на мероприятия, свързани с изложби, сценични изкуства или дискусии от различен характер - с частично покритие с пергола с озеленяване и пълно покритие над сцената върху запазената метална структура от колони. Предвидена е растителност и малка чешма за подобряване на климата на пространството.

Под въпрос е запазването на 10 см подиум, както и ограждането на сцената от юг, които отделят пространството от пешеходната зона и частично възпрепятстват свободното и разнообразно движение на хората в пешеходния поток.  

Идейният проект на арх. Михаил Дянков грабва с визия с модерна насоченост чрез използване на мултимедия.

По отношение и на трите проекта липсват идеи за използване на впечатляващата сляпа фасада на бившето кино, например за 3D мапинг.

Източник: Нина Танчева, сп. „Архитектура“, Брой 1-2/2023

Журито беше с председател проф. д-р арх. Тодор Булев, председател на УС на САБ, и членове арх. Владимир Милков, председател на УС на КАБ, арх. Константин Димов, член на УС на КАБ, арх. Веселин  Серкеджиев, член на УС на САБ, арх. Десислава Стоянова, съосновател на архитектурно студио „Мото”, арх. Делчо Делчев, съосновател на Сдружение „Трансформатори”, арх. Тодор Грозев, главен архитект на Община Хасково.

Ема Димитрова

ОЩЕ НОВИНИ

Очаква се ремонтът на минералната баня в Овча купел в София да приключи през юли

Очаква се ремонтът на минералната баня в Овча купел в София да приключи през юли

В момента се работи по външните връзки и достъпа до вода, ток и канализация

Площад с паметен знак на архитект Храбър Попов откриха в Клисура

Площад с паметен знак на архитект Храбър Попов откриха в Клисура

На събитието вчера присъстваха и потомците на видния архитект

Започва подготовка за изграждането на пристройка за две нови групи на Детска ясла "Роза" във Варна

Започва подготовка за изграждането на пристройка за две нови групи на Детска ясла "Роза" във Варна

Опасни дървета ще бъдат отстранени, за да се предотвратят инциденти с децата, поясниха от дирекция „Здравеопазване“

Първа копка по строителството на Център за високи постижения ще бъде направена на 5 юни в Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина в Ловеч

Първа копка по строителството на Център за високи постижения ще бъде направена на 5 юни в Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина в Ловеч

Предвижда се изграждане на ветеринарно-медицинска клиника, лаборатория по храните, зала за обучения и събития, библиотека, спортна площадка, благоустрояване на двора за извънкласна и спортна дейност, фотоволтаична система, оборудване и обзавеждане на цялото училище

Новата автогара във Варна ще бъде открита на 1 юни

Новата автогара във Варна ще бъде открита на 1 юни

Тя е изградена по проект на архитектурно студио E-ARCH (арх. Мартин Христов и екип)

Реставрирана е недвижима културна ценност на ул. "Граф Игнатиев" 5 в Бургас

Реставрирана е недвижима културна ценност на ул. "Граф Игнатиев" 5 в Бургас

Повече от две десетилетия тя бавно се рушеше и съществуваше реална опасност да се срути