Българският строителен сектор изостава в дигитализацията
2886
Надявам се МРРБ да преразгледа предложения вариант на Стратегия, каза председателят на Съюза на строителните инженери в България инж. Димитър Начев*.
Инж. Начев, какви са необходимите елементи за успешна дигитализация на строителния сектор?
Трансформирането на икономиката на ЕС в цифрова е основен приоритет, свързан с основополагащи политики на Общността: устойчиво строителство, кръгова икономика, енергийна ефективност, образование, обучение и др. ЕС има стратегия за единен цифров пазар в строителния сектор.
Къде сме ние? Българският строителен сектор изостава в този процес. Убеден съм във водещата роля на МРРБ за създаване на подходяща цифрова среда и законодателна рамка и провеждане на определени политики. Пазарът и другите участници в инвестиционния процес имат относителна готовност и много бързо ще се присъединят към процеса. Разбира се, ще са необходими пари. Държавата трябва да осигури инвестиции, а доставчици на услуги ще повишат цените в очакване на дългосрочна възвращаемост. Българският строителен сектор като цяло ще стане по-конкурентно способен и би могъл да излезе на пазари извън България.
Ползите от цифровизацията на строителния сектор са безспорни. Ще се повишават ефективността на държавното и общинско управление и качеството на предлаганите публични услуги, обхващайки целия жизнен цикъл на строежите и оптимизация на процесите, ще се повиши привлекателността на сектора.
От изключителна важност са цифровите бази данни - за характеристиките на влаганите строителни продукти, за електронните паспорти на сградите и съоръженията, за техните ремонти, обновявания и разрушаване, за управлението на строително-монтажните работи и на експлоатационните разходи на строежите. Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството е от изключителна важност не само за строителния сектор.
Всичко това ще допринесе за прилагането на принципите на кръговата икономика, устойчивото строителство, за енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии, за балансирането на енергийната система чрез по-бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници и умни мрежи за управление на консумацията на енергия в сградите и съоръженията, за намаляване на парниковите газове. Всичко това трябва до доведе до по-добра среда за живот на хората.
Положително е, че МРРБ направи първите стъпки в тази посока, като предложи създаване на „Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството" за предоставяне на електронни административни услуги (подаване на документи, заявления и проекти, разрешаване изработването и одобряване на устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешения за строеж и въвеждане в експлоатация). Реализацията на този проект ще създаде подходящата среда за цифровизация.
МРРБ започна и изпълнението на проект за Стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор, като за консултант бе избрана компанията KPMG-Гърция - фирма с основна дейност одит и финансови консултации. В страните, които станаха водещи в тази област, подходът беше, разбира се, различен. Процесът за изготвяне на стратегия се реализира от държавната администрация, от местни и чужди организации, натрупали компетенции, и от заинтересованите лица, подкрепящи инициативата и с доказани реализации в тази сфера.
В напредналите страни и в препоръките на ЕК стратегическата рамка е дефинирана и тя очертава действия в четири направления. Първо, това е регламентиране на водещата роля на публичния сектор. Препоръката е и да се спонсорират инициативи и да се създават екипи в полза на цифровизацията.
Второто направление е отразяване на дейностите и подкрепа на инициативите на лицата, изграждащи информационни канали за ползите от цифровизацията и СИМ и представящи добри практики.
Третото направление е създаване на споделена работна среда. Всички учасници в строителния процес трябва да могат да обменят информация и да имат достъп до общите информационни масиви. Решаваща роля тук имат стандартите.
И последното, четвърто направление, е подкрепа - институционална и финансова, за инвеститорите, участниците в инвестиционния процес и индустрията с цел повишаване на капацитета им.
По време на открито заседание на Националния техническия комитет 101 "Устойчиво строителство" при Българския институт за стандартизация (БИС/ТК 101) отбелязахте някои проблеми във връзка с подготвяната Стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор...
По мое мнение предложената Стратегия не отговаря на изискванията за стратегически документ на структура като МРРБ. В предложението е даден приоритет на СИМ, а не на цифровизацията на сектора. В Стратегията трябва да са развити с приоритет политиките в публичния сектор, защото в политиките за СИМ (част от цифровизацията) има и пазарен елемент, който може да се развие само в подходяща икономическа среда.
Не е приложен холистичен подход за това как във времето се развива прилагането на СИМ и цифровизацията на сектора и цифровизацията в държавата, а процесите са във взаимна зависимост и силно си влияят един на друг.
Направен е преглед на нормативната база, но липсва смислен анализ, както и радикални предложения за промяна в законодателството в инвестиционния процес, които биха довели до по-лесната цифровизация.
Спорна е тезата за законови изисквания за директно преминаване към Ниво 2 на СИМ. Да, всички бихме искали да прескочим няколко нива и да се озовем на най-високото. В документа са посочени страните, където това е одобреното ниво и са развити строителните стандарти за него, но това са най-напредналите страни - като Обединеното Кралство. За съжаление ние не сме в тази група. Липсва приемлива обосновка на това предложение.
Освен това в социологическите проучвания липсва статистика на базата на издадените строителни разрешения и анализ на данните. Смятам, че това е най-достоверният источник за нивото на цифровизацията, както и за качеството и пълнотата на проектите.
Развитата идея за стандартите, касаещи СИМ, показва непознаване на европейското и българското законодателство и механизмите за внедряването им. Консултантите от KPMG предлагат "работна група" да извършва тази дейност, да разработва стандарти за СИМ и въвеждането на международни такива, включително да формира "национален технически комитет по стандарти за СИМ". БИС/ТК 101 е огледален на CEN/TC 442 и обхваща цялата стандартизационна дейност относно СИМ, така че стандарти могат да се разработват и внедряват само в рамките на дейността на Български институт за стандартизация в съответните технически комитети.
Надявам се МРРБ да преразгледа предложения вариант на Стратегия и да я върне за поправка и доработване.
Необходими ли са повишаване на квалификацията и преквалификацията на работната сила във връзка с дигитализацията на сектора?
Строителният сектор е относително регулирана сфера. Действат множество правила и регулации, които се осъществяват от администрацията - държавна и общинска. От това следва, че основната и първа целева група са служителите в нея. Без обучение и оборудване на тези органи на властта цифровата реформа е невъзможна. За останалите участници е необходимо да се погрижат университетите - да завършват инженери с практически умения, а камарите да се включат с квалификационни курсове и помагала.
В сектора извън администрацията действат пазарни механизми, които при определени условия много бързо ще цифровизират сектора. Трябва да се отбележи, че цената на проект, изготвен като СИМ, е чувствително по-висока. Съсловните организации трябва да поддържат и защитават недъмпигови цени на този труд, за да има устойчив резултат от продукта. Не трябва да пропуснем и принципа на обучение през целия живот. За съжаление тези неща не са се случили.
В заключение бих цитирал една теза, развита миналия век: „Трудът може да бъде заменен с капитал". Някои може и да се сетят откъде е. Днес в епохата на четвъртата цифрова революция тя е актуална за много сфери. Или казано по друг начин - цифровата трансформация на строителния сектор не може да се извърши без пари.
Интервю на Ема Димитрова
*Инж. Димитър Начев
Строителен инженер
Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП)
2003-2004: Зам.-председател на КИИП София-град
2004-2011: Председател на КИИП София-град и член на УС на КИИП
Съюз на строителните инженери в България (ССИБ)
От 2009: Председател на Съюза на строителните инженери в България (ССИБ)
Български институт за стандартизация (БИС)
2011-2026: Член на УС, представляващ интересите на членовете от Група 5 «Професионални организации и съюзи»
2013-2023: Инициатор за учредяването и председател на Националния технически комитет 101 „Устойчиво строителство" при БИС
Европейски съвет на инженерните камари (ЕСЕС)
2009-2012: Вицепрезидент
Европейски съюз на строителните инженери (ЕССЕ)
От 2013: Член на Управителния съвет
2016-2018: Вицепрезидент
2018-2021: Вицепрезидент
