Дзен градините - архитектура и природа в едно

106

Те вадят на показ душата на елементите, което вълнува хората и подобрява тяхното емоционално и физическо състояние, казва Шунмьо Масуно - университетски преподавател, дзен монах, дизайнер на градини и автор на книги за водене на простичък живот


Като част от 32-рите Дни на японската култура Посолството на Япония в София проведе две онлайн лекции онлайн на тема „Съветите на дзен за по-спокоен живот“. По време на първата лекция Шунмьо Масуно* обясни как идеите на дзен будизма могат да помогнат на всеки да избегне напрежението и да преодолява тревогите на днешния ден. Втората лекция на 13 ноември се съсредоточи върху дизайна на японските градини и идеите на дзен, които ги отличават от западния стил ландшафтна архитектура. Бяха представени и красиви японски градини, създадени от автора, които имат отличия и награди от различни държави.  

„Когато започвам проект за градина, внимателно се опитвам да разбера особеностите на ландшафта, каква е формата на земята и как се е променяла тя през годините. Опитвам се да вляза в диалог с мястото и да стигна до разбиране на природата“, каза Масуно. В дзен се смята за прекрасно това, което не може да бъде овладяно. Усещането е за благодарност за момента и атмосферата, която не се предава с думи: сянката, падналото листо върху мъха, вятъра, аромата – тази преходност да намери място, където да бъде изразена и оценена.

Японските градини първоначално са били част от практиката за душевно себеизразяване на дзен монасите. Тези градини, в които е втъкан мирогледът на „Дзен” будизма, поставят акцент върху живота в хармония с природата и използването на естествени материали. Те са също и място, на което в течение на вековете хората в Япония са отивали, за да освободят ума си от проблемите на външния свят.

През периода 7-10 век аристокрацията в Япония е отделяла значително време, внимание и усилия за изграждането на градини и това е част от техните културни дейности. През 12-14 век дзен будизмът навлиза от Китай и част от философията му е, че различните камъни, дървета и други природни обекти са въплъщение на светостта и монасите започват да изработват именно тях в оформянето на градините.

В традициите на дзен духовната практика след природата заема централно място, но храмът като постройка започва да играе още по-централна роля и затова градините се изграждат градините около него. Това е началото на дзен градините в Япония.

Тъй като дзен монасите не са професионални градинари или ландшафтни архитекти, тяхното старание е да пресъздадат природата и да го направят красиво. Освен това се добавя и тяхното желание да използват градините с допълнителна символична семантика. Тъй като не е имало ландшафтни архитекти, с тази дейност са се занимавали първоначално хора, близки до аристокрацията, а след това дизайнери стават дзен монасите, като по-късно се появяват професионалисти в тази сфера. В днешно време такива градини могат да се видят в Япония предимно около храмове или в императорски вили и вили на благородници, които също обаче се влияят от дзен философията.

Повечето европейски сгради са изградени от камък, като тази зидария изисква наслагване и добавяне на прозорци. В контраст на това типичният японски градеж е от дървени стълбове и дълги и къси напречни греди (комбинирани дървени оси). Не се виждат стени, а сградата изглежда прозрачна. В двете архитектури - западна и японска, виждаме различни принципи. Камъкът е издръжлив, а особено западно-европейските храмови сгради се стремят нагоре към небето и бог. Обратно на това, японските сгради от този тип имат широк просторен навес, който пази от жегите през лятото, а през зимата позволява топлината от слънцето да влезе вътре и предпазва традиционните материали дърво, пръст и хартия, които не са влагоустойчиви.

Европейските градини обикновено са симетрични, тъй като голяма част от сградите са сравнително високи и градините са така оформени, че, погледнати отгоре, да оформят различни фигури. А тъй като повечето типични японски сгради са едноетажни, градините са оформени така, че да бъдат наблюдавани на нивото на очите. Докато в западно-европейската традиция сградите са доминиращи, в японската къщата се вплита в самата градина и така тя става един от нейните компоненти. В този смисъл архитектура и ландшафтна архитектура са едно неделимо цяло.

По време на лекцията си Масуно даде пример с една типична и симетрична чаша за кафе, което в западно-европейската култура обикновено се счита за естетично. Дзен философията обаче набляга на „видимостта“ на самите процеси на производство – с малките несъвършенства и забелязващи се компоненти, които отразяват красотата на момента и уникалността на предмета. В този смисъл европейската красота е някак уеднаквена и формална (съвършена), докато японската преминава отвъд съвършенството. Според дзен философията в него не може да бъде усетен човекът, неговото сърце, душа и съзнание не се предават на предмета. Дзен не приема идеята за съвършенство, защото това е вид крайна точка, а тази философия търси нови и нови стъпки.

Подобна е разликата например между маслените картини и картините с туш за калиграфия, който е бял и черен, но от древността в Япония казват, че тушът може да изразява безброй цветове. Така японската култура изисква определено възпитание на сетивна култура у зрителя. Върху тази ценностна система стъпват и останалите изкуства в Япония. В градините например празното пространство или паузата в постановките са много важни - това, което не може да се предаде чрез образи и предмети, се предава чрез празнотата.  

Калиграфията в Япония е много разпространена, но тези дзен будистки монаси, които са имали интерес към триизмерното пространство, са се занимавали с проектиране на градини. Една от най-известните в Япония е Saihoji Temple в Киото, която е културно наследство. Специфично за градината е, че цялата е застлана с мъх.

Друга известна градина е Ryōan-ji, отново в Киото, съставена само от 15 камъка и бял пясък. Тя изглежда много по-просторна, отколкото всъщност е.

Градина в стил „пресъхнал планински поток“ е тази в Daisen-in в храма Daitoku-ji. Независимо, че мястото е малко, са предадени богатството и пищността на природата, като са поставени елементи, които изобразяват планини и водопади.

По време на лекцията си Шунмьо Масуно показа и свои проекти. Една от градините в храма Gion-ji е с използване предимно на мъх и бял пясък, а другата в различна част около сградата е в стил „пресъхнал планински поток“. Масуно е работил не само по градините, но и по самата сграда и по това как тя ще се свърже с тях.

Друг проект на Масуно е градина на хотел, част от сградите на японското министерство на външните работи. В този случай градината е част от съвременна сграда и затова са използвани ъгловати камъни. А тъй като архитектурата и материалите се променят заедно с промените в живота на хората, дизайнерът е мислил как да внесе традицията в съвременния живот. В случая е мислено и как ще изглежда градината, погледната от високи етажи.

Композицията от първия етаж на хотела представлява вода и езерце, като камъните имат както повърхност, която отразява светлината и е светла, така и тъмна част. Дизайнерът е мислил за Ин и Ян, а течащата вода има за цел да заглуши градския шум, тъй като хотелът се намира в центъра. Отворите в градината отвеждат дъждовната вода към подземен паркинг.

   

В друг проект лобито в хотел се отваря към градината чрез витрини от съвременен материал, които обаче напомнят за типичните хартиени прегради в горната част, като градината е видима само в долната, за да няма визуално замърсяване. За да може лоби барът да не е създава преграда към гледката към градината, нивото е свалено с 45 сантиметра. Заради денивелацията градината отвън е направена стъпаловидно и всяка от тези стъпала и извивки символизират вълни, които кореспондират с интериора.

 

„При създаването на дзен градина ландшафтните архитекти се опитват да извадят на показ душата на предметите и дават възможност тя да се прояви. А душата на елементите вълнува и душите на хората и подобрява тяхното емоционално и физическо състояние“, каза Масуно.

*Шунмьо Масуно е главен свещеник на храма Kenkoh-ji и едновременно с това дизайнер на японски градини и преподавател във факултета по изкуства и дизайн, катедра по екологичен дизайн, в Tama Art University, Department of Architecture and Environmental Design. Роден е през 1953 г. След като завършва висше образование, се обучава в храма Sohji-ji, принадлежащ към „Сото Дзен” будизма. Развива дейност в Япония и в чужбина като дизайнер на „дзен градини“, които се опират на идеите на „Дзен” и японската култура. Работил е по множество творби в Германия, Норвегия, Канада и др. Носител е на високи отличия от Япония и чужбина. През 2006 г. е избран за един от 100-те японци, спечелили уважение по света, в класация на японската версия на „Newsweek“. Автор е на многобройни книги за философията на „Дзен”, „дзен градините” и японските градини изобщо.

Може да гледате цялата лекция във видеото:

Ема Димитрова

ОЩЕ НОВИНИ

Нова сцена на открито в София предлага културно съдържание

Нова сцена на открито в София предлага културно съдържание

Павилионът е разположен в Княжеската градина до паметника на Съветската армия

Три културни обекта в Лом ще бъдат обновени

Три културни обекта в Лом ще бъдат обновени

Основен ремонт, ново оборудване и цялостна модернизация ще получат Девическото училище, Историческият музей и Къщата-музей на Димитър Гинин

Международният архитектурно-инженерен форум SHARE ще отбележи 6-то си издание в София

Международният архитектурно-инженерен форум SHARE ще отбележи 6-то си издание в София

Форумът ще се фокусира върху дизайна на фасадите и въздействието им върху обществените пространства

THE LINE – Саудитска Арабия показа проекта за линеен град с "вертикален урбанизъм"

THE LINE – Саудитска Арабия показа проекта за линеен град с "вертикален урбанизъм"

До 14 август всички детайли по проекта могат да се видят и в изложба в Jeddah Superdome

В Ямбол има нова производствена база за мебели

В Ямбол има нова производствена база за мебели

Инвестицията е за около 20 млн. лв. и е на територията на бившата тъкачна фабрика „Тунджа”

Създават Музей на архитектурата в Поп Ангеловата къща в Трявна

Създават Музей на архитектурата в Поп Ангеловата къща в Трявна

Проектът е одобрен за финансиране от Национален фонд “Култура”