Eвропроект популяризира индустриалното наследство на Габрово

204

Идеята е да се повиши осведомеността на хората с фокус върху младежите относно културно-историческото наследство и подобряването на дебата за бъдещето на Европа


Снимка: Община Габрово. Кадър от информационна инсталация в Интерактивен музей на индустрията

Габрово ще се включи в мрежа от градове, които ще си сътрудничат в популяризирането на тяхната индустриална история и общото им европейско минало. Инициативата е в рамките на международния проект „Индустриалните градове на Европа – обединени в партньорство“. Той се финансира по програмата на Европейската комисия „Граждани, равенство, права и ценности“ и включва организации от Италия, Германия, Хърватия, Полша, Испания, Франция, Швеция и Северна Македония.

Част от дейностите е създаването на видео поредица във всеки от партньорските градове, която ще представя истории и преживявания на преки участници на местно ниво. Ще бъдат изработени исторически триизмерни карти и ще се разпространява информация за политики, които насърчават женското предприемачество. Продуктите ще бъдат свързани в обща платформа за развитие на европейското публично-частно сътрудничество.

Общата стойност на проекта е 190 290 евро. Безвъзмездната финансова помощ за Габрово е в размер на 19 254 евро. Дейностите стартираха през миналия месец и ще продължат до края на 2024 г.

Габрово е селище с уникална история. Началото й е от превръщането на Търновград в столица на Втората българска държава през 12 век и последвалото от това значение на пътя през Шипченския проход. Създава се село от свободни и умели във военното дело хора, които поемат охраната на пътя. Те имали привилегията да плащат по-малко данъци, да запазват собствеността върху земите си и произведеното от тях. Местното население устроило живота си като неразделна част от българската държава, изградило църква, манастирска обител и свързало съществуването си с преминаването на мощите на света Петка, култа към която се запазва и до днес.

Завоюването на държавата от османските турци не променило коренно поминъка им и почти не се отразило върху принадлежността им към православието, бита и нравите им. Те продължили да охраняват прохода, заради което принадлежали към военизираните отряди на дервентжиите, както се наричали вече пазителите на пътя. Задачата им била да охраняват преминаващите кервани и държавни служители, за което носели колективна отговорност. За кратко време били причислени към земите на висш военен, но по-късно станали част от хората на великия везир. Представител на "царската" власт бил агата на хаса, а българинът, водач на военната дружина, и местният свещеник - на "гражданската".

Габровци оформили четирите основни стълба на българската национална държава - българската община, движението за независима църква, новобългарското училище и движението за признаване на българите, като отделен народ в Османската империя. Думата на габровските кметове (чорбаджии) тежала пред търновския войвода и дори в Цариград пред Великата порта. Габровец организирал изграждането на първия български православен храм в Цариград и издаването на султански ферман за отделянето на българския народ от общността, наречена "румели милет" (ромейски народ), представлявана от гръцката Вселенска патриаршия. Със събраните средства от габровци, по идея на Васил Априлов в селището се отворило първото новобългарско светско училище, което се превърнало в модел за образование по българските земи.

В годините на освободителната за българите Руско-турска война 1877-1878 г. Габрово бил един от десетината български градове с най-голям принос за победния край, особено по време на епичните Шипченски боеве през август 1877 г. Местните хора попълнили опълченските дружини, организирали охранителни чети, дали работници за прокарване на пътища и строеж на военни съоръжения, разузнавали и водели военните колони по пътя на руските войски на юг от Стара планина, приели в домовете си хиляди бежанци, организирали болници, приюти за деца и старци, а в края на битките и лагер за пленените турски войници.

В новосъздадената държава габровската интелигенция станала основа на държавната администрация, за която дала народни представители, първия министър-председател, министър на образованието и на вътрешните работи. Тяхната сила била в създаването на българската индустрия с фабриките на Иван Калпазанов и неговите наследници, Иван х. Беров, въвел електричеството в производствената си дейност и още много други нововъведения, заради което бил наречен "японеца на Балканите". Тук развил своя предприемачески талант Пенчо Семов, определен от съвременниците си като "българския Рокфелер".

Заради цялата си индустриална мощ и концентрация на промишлеността, англичани нарекли града "българския Манчестър". Национална гордост са участниците в Съединението, обявяването на независимостта на България и войните за освобождение на българските земи в Одринска Тракия и Македония. От Габрово са 10 министри, 11 генерали и 25 крупни индустриалци, писатели, поети и учени. Наследеното от годините преди 1944 г. става основа на един индустриален град, известен със своята тъкачна, трикотажна, кожарска, телферна индустрии, институти за техническо развитие. С промените от 1989 година промишлените гиганти се заменят от по-малки роботизирани фирми, изнасящи продукция по цял свят.

ОЩЕ НОВИНИ

Обновена е сградата на Двореца на културата в Перник

Обновена е сградата на Двореца на културата в Перник

Ремонт с подобни мащаби по сградата не е правен от нейното откриване

Община Бургас ще изгражда нова спортна зала в "Меден рудник" с алеи и зелени площи към нея

Община Бургас ще изгражда нова спортна зала в "Меден рудник" с алеи и зелени площи към нея

Общината е одобрена за финансово подпомагане по Националната програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти за 2023 година

Общинските съветници в Бургас одобриха съфинансиране за изграждане на нова сграда на Дома за стари хора в Минералните бани

Общинските съветници в Бургас одобриха съфинансиране за изграждане на нова сграда на Дома за стари хора в Минералните бани

Настоящият дом „Цвета и Анка Върбанови“ е с 32 места и не може да покрие стандартите и необходимия капацитет на помещенията

Близо 59 млн. лв. повече за здравеопазване, образование, транспорт и социални дейности в бюджета на София

Близо 59 млн. лв. повече за здравеопазване, образование, транспорт и социални дейности в бюджета на София

В него са и предложенията на гражданите от общественото обсъждане, както и тези на всички партии в Столичния общински съвет и независими общински съветници

Започна изграждането на Международното училище за кулинарни изкуства и традиционни занаяти в троянското село Голяма Желязна

Започна изграждането на Международното училище за кулинарни изкуства и традиционни занаяти в троянското село Голяма Желязна

Предвидено е на територията на кампуса да бъдат възстановени исторически сгради, като се съхранят ключови елементи от архитектурата и интериора

Архитектурният съвет на Европа откри изложба в София

Архитектурният съвет на Европа откри изложба в София

Пътуващата експозиция е под надслов „20 архитектурни проекта срещу климатичните промени“