МРРБ: Нужно е да намерим устойчив модел за корпоративно управление на ВиК операторите
85
Министерството е потвърдило възможност към Европейска инвестиционна банка за консултантска помощ за „Български ВиК холдинг“ ЕАД
Снимка: МРРБ
Нужно е да намерим устойчиви механизми за инвестиции в инфраструктура, поддръжка и финансово здраве на ВиК операторите при социално поносима цена. В тази връзка МРРБ е потвърдило възможност към Европейска инвестиционна банка за консултантска помощ за „Български ВиК холдинг“ ЕАД за цялостен преглед, анализ и предложения за него и дружествата му в сферата на ефективното управление, устойчивост на климатични промени, европейска таксономия за устойчиви финанси, инвестиционни пропуски, бариери и възможности за финансиране, изграждане на капацитет и участие на частния сектор в партньорства. Това обясни вчера заместник-министърът на регионалното развитие Деляна Иванова на форума „Европейско финансиране и финансови инструменти в отрасъл ВиК“, организиран от Българска асоциация по води в София.
В базата данни на МРРБ са подадени искания от общински и областни администрации за приоритетни 905 обекта на стойност над 1,4 млрд. лв. Отрасъл ВиК е един от най-тежките, изключително важен както за живота и здравето на хората, така и за развитието на населените места. В него са концентрирани огромни активи - над 90 000 км ВиК мрежа, 5430 резервоара, 3370 помпени станции за питейни води, над 6300 водоизточника и др., изграждани в период от над 100 години и в момента са необходими огромни инвестиции за поддръжка и подмяна, за да работят качествено.
Иванова отбеляза също, че страната ни е поела ангажимент с присъединяването към ЕС да изгради пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, водопроводи и канализация, за да постигне съответствие с директивите на ЕС в областта на питейните и отпадъчните води. „За постигане на съответствие с посочените директиви по оценка на Световна банка са нужни над 13 млрд. лв. Още 19 млрд. лв. са необходимите инвестиции до 2050 г. за планирана подмяна и подновяване на съществуващата инфраструктура за осигуряване на устойчивост на предоставянето на ВиК услугите. Това е значителен ресурс, който може да бъде завишен заради ескалацията на цените, каза още зам.-министър Иванова. Тя подчерта, че това изисква максимално включване на средства от фондовете на Европейския съюз за доизграждане на ВиК системи и съоръжения и осигуряване ефективност на инвестициите чрез планиране и реализация на интегрирани регионални проекти.
Към момента се изпълняват обекти в 15 административни области на страната с финансиране от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ и съфинансиране от националния бюджет и средства, осигурени от ВиК дружествата за 14 проекта, които включват подмяна на системи и изграждане на пречиствателни станции. За периода 2021-2027 г. МРРБ подготвя още 6 регионални прединвестиционни проучвания за областите Велико Търново, Габрово, Плевен, Софийска, Търговище и Хасково, като определените с тях приоритетни обекти ще бъдат изградени с финансиране от Програма „Околна среда 2021-2027“. Доколкото европейските средства са основен източник за финансиране на сектора, е недопустимо да се пропускат възможности. В тази връзка Деляна Иванова призова за продължаване на консолидацията в сектора, за да се осигури най-доброто развитие и спазване на директивите за чистота на питейните и отпадъчни води. Друг грантов инструмент за финансиране на сектора е проект във ВиК Холдинга, при изпълнението на който се предвижда изграждане на 13 пречиствателни станции в линейна инфраструктура в агломерации от 5000-10000 е.ж.
Втори източник на финансиране е националният бюджет, в който, чрез преструктуриране на бюджета на МРРБ, се осигуриха средства, които да бъдат насочени към реконструкция на съществуващи общински ВиК системи и доизграждане на нови, както и за ремонт на общински пътища по подадени проекти от местните администрации. Част от тези средства трябваше да се осигурят по бюджета на МРРБ след актуализацията на държавния бюджет. „Около 209 млн. лв. бяха предвидени за подобряване на водопроводни мрежи и канализация, но очевидно няма да стигнат до общините“, коментира заместник-регионалният министър.
Трети източник на финансиране са заемни инструменти или публично-частни партньорства, които да финансират инвестиции, водещи до спестявания, позволяващи да се изплаща вложеното без цената на водата да премине социалната поносимост.
