МРРБ ще изпълнява най-голямата програма за развитие на регионите
62
За първи път ще се финансират и проекти по линия на микро-, малки и средни предприятия
„Необходими са усилия, идеи и проекти за развитие на регионите. Ако няма проекти, ще изпаднем в ситуацията да се строи незаконно, а по новата програма за развитие на регионите ще се финансират и предложения на бизнеса“. Това каза вчера министъра на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова на национален форум в Русе, посветен на значението на транспортната инфраструктура за развитието на бизнеса в Северна България. Събитието се проведе по инициатива на областния управител Борислав Българинов. Фокусът на срещата беше не само върху подобряването на транспортната и логистична инфраструктура в Северна България, дискутирани бяха и стратегически проекти за строеж на магистрални пътища и обновяване на ВиК мрежи на големи селища.
Един от най-важните коридори в посока север-юг е бъдещата магистрала между Русе и Велико Търново, чието строителство е разделено на три. Проекти на ПУП за първите два участъка – Русе-Бяла и обходния път на Бяла, предстои да бъдат внесени за одобрение в МРРБ вероятно следващата седмица, след което ще се проведат процедури по отчуждаване на необходимите терени. Това означава, че тяхното строителство ще може да започне в средата на следващата година. В момента Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя документация за проектиране за идеен и технически проект и ПУП за третия участък – Бяла - Велико Търново, работата по който е по-изостанала.
„Считаме, че този коридор трябва да свършва не при Велико Търново, а да продължи с преминаване на Стара планина и да има възможност за връзка с магистралите „Тракия“ и „Марица“. Трябва да предложим като приоритет за проектиране трасе в тази посока, за да има добра свързаност на Северна и Южна България в тази част на страната, като вероятно ще преминава през Прохода на републиката. Считаме, че това трасе трябва да бъде приоритет на следващото правителство, заявиха от МРРБ.
АМ „Черно море“ е със започнато проектиране и също трябва да бъде изградена бързо, за да се повиши свързаността между двете части на страната, между Дунав и Черно море. Необходимо е обаче за реализацията на приоритетните обекти да бъдат изготвени необходимите проекти, иначе ще се строи незаконно.
Министър Комитова представи и хода на големите ВиК проекти, които се изпълняват в България. В 15 области, в които услугите се предоставят от по един оператор, се реализират проекти за близо 2 млрд. лв. За други 6 области, които са закъснели с консолидацията, се разработват регионални прединвестиционни проучвания, които ще предвидят необходимите инвестиции. Те ще влязат в бъдещите инвестиционни проекти за тези области.
Заради липса на консолидация областите Монтана, Ловеч и Разград в Северна България не могат да имат достъп до европейско финансиране за ВиК инфраструктура, обърна внимание министър Комитова. Провеждаме срещи с общини от неконсолидираните области, за да ги убедим, че е необходимо да го направят, за да имат достъп до неограничено финансиране, каза още тя.
Цената на тока много сериозно се отразява върху цената на водата, коментира регионалният министър. Затова в „Български ВиК холдинг“ ЕАД е регистрирано отделно дружество, което да търгува на борсата. Целта е да се намали цената на тока, която се включва в себестойността на цената на водата. Работим за намаляването на загубите на вода и подобряване на ръководството на тези ВиК дружества, каза още арх. Комитова.
Министърът информира, че 15 проекта за подобряване на ВиК инфраструктура ще се изпълняват със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост. Те ще са за населени места с население между 2 хил. и 10 хил. души. Ключово условие за реализацията им е приемането на Закона за ВиК, подчерта Виолета Комитова. В него се залага гарантирано количество вода за всеки български гражданин по цена на себестойност за 3 куб. м на човек месечно. Ползваната над това количество вода ще се заплаща по цена от бизнес плана на ВиК операторите, обясни тя. С тези проекти във ВиК отрасъла ще намалим загубите и ще подобрим качеството, а това ще бъде в полза на регионалното развитие и гражданите, категорична бе министър Комитова. Тя уточни, че това все още се обсъжда и затова поиска подкрепата на всички кметове.
МРРБ има задачата да изпълнява най-голямата програма за периода 2021-2027 г. за развитие на регионите, която ще е на стойност 6,8 млрд. лв. По първия й приоритет ще се финансират проекти в 10-те най-големи градски общини на страната, а вторият ще обхване по-малките 40. Допустими ще са дейности, които се изпълняват и по досегашната Оперативна програма „Региони в растеж“. За първи път обаче ще се финансират и проекти по линия на микро-, малки и средни предприятия. Местните общности са тези, които трябва да заложат приоритети и дейности в регионалните стратегии.
По време на дискусиите с бизнеса и представителите на общините бяха набелязани конкретни дългосрочни цели за намаляване на регионалния дисбаланс в икономическото развитие на страната. Малки общини от региона обърнаха внимание, че нямат административен капацитет, за да подготвят проектите си на необходимото ниво. Те настояват за унифицирани правила и процедури, които да им помогнат да получават европейско финансиране. „Темата за обществените поръчки е важна. Всеки от нас осъзнава, че има необходимост от много дълбока реформа на закона, свързан с тях. Надявам се след свикването на нов парламент промените в тази нормативна уредба да станат възможни“, почерта финансовият министър.
