Пет обекта на ОИ “Старинен Пловдив” с вход свободен на 14 май – Европейска нощ на музеите

131

Това са Къща на д-р Стоян Чомаков, Балабанова къща, Къща Хиндлиян, Римски стадион на Филипопол и Римски стадион на Филипопол – източен сектор


Снимка: Община Пловдив

Тази година ще се проведе 18-то издание на Европейската нощ на музеите. Датата е 14 май – събота. Общински институт „Старинен Пловдив“, който чества и две важни годишнини – 53 години от създаването  на ОИ „Старинен Пловдив“ и 66 години от създаването на Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“, се включва в Нощта с пет свои обекта и едно специално събитие - концерт „Европейски композитори звучат в Европейската нощ на музеите и галериите“ от 18:00 до 19:00 ч. в Балабанова къща.

Ето и петте обекта:

КЪЩА НА Д-Р СТОЯН ЧОМАКОВ – ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ НА ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

УЛ. „СЪБОРНА“ №18

Къщата е построена през 1860 г. Неин собственик е бил д-р Стоян Чомаков (1817-1893), виден възрожденски деец, един от най-изявените борци за църковна независимост. Той и сред първите дипломирани лекари в Пловдив. Учил е медицина в Италия и е специализирал хирургия в Париж. Управител е на първата българска болница, основана в Пловдив след Освобождението.

Сградата е построена към 1858-1860 година и е типичен образец на късните симетрични възрожденски къщи, с представителна външна и вътрешна архитектура. Любопитен факт е, че в края на XIX и началото на XX век къщата е била лятна резиденция на княз Фердинанд.

От 1984 г. къщата става постоянна експозиция на най-голямата колекция от картини на бележития български художник Златю Бояджиев (1903-1976), считан за един от най-самобитните български художници на XX век. Творчеството на художника обединява няколко цикъла: „Брезовски цикъл“, който остава основна тема през цялото му творчество; „Миньорски цикъл“ с многофигурни композиции на фона индустриален пейзаж и „Румънски цикъл“, характерен с експресивната техника.

Златю Бояджиев е роден в гр. Брезово. През 1925 г. завършва търговската гимназия в Пловдив. През 1932 г. завършва художествената академия и става учител. Златю обича родната земя и народа, образът на човека заема централно място в творчеството му.

През 1951 г. художникът получава мозъчен инсулт, в резултат на който дясната половина на тялото му се парализира. Този съдбовен момент разделя творчеството му на два основни периода. Първият период се отличава с неокласически маниер при композициите със сюжети от селски бит. При втория период стилът на художника се променя към гротескова образност и експресивна цветност. Новият му свят е приказен, изпълнен със симетрия, равновесие и хармония.
 
БАЛАБАНОВА КЪЩА

УЛ. „КОНСТАНТИН СТОИЛОВ“ №57

Балабановата къща е една от емблемите на Стария Пловдив. Историята ѝ започва в началото на ХIХ век с богатия пловдивски търговец, член на  кафтанджийския еснаф - хаджи Панайот Лампша. В края на столетието е закупена от Христо Геров, племенник на възрожденеца Найден Геров. Последният ѝ собственик е търговецът на дървен материал Лука Балабанов, чието име носи и до днес.

През 1935 г. къщата е съборена, но през 1976-79 г. е възстановена по оригиналното заснемане на архитект Христо Пеев, най-задълбоченият изследовател на пловдивските възрожденски къщи.

В архитектурно отношение Балабановата къща е образец на симетричните къщи от XIX век, носеща влиянието на богатите къщи от крайбрежието на Босфора. Днес тя представя на своите посетители два различни свята. Единият е светът на възрожденската епоха, в която ни отвеждат пищните дърворезбовани тавани, богатата на стилове мебелировка и алафрангите, а другият е светът на културата и изкуството.

В съзвучие с идеята възроденият дом на хаджи Панайот Лампша да бъде „пловдивско палацо с автентичен интериор”, къщата отваря пространствата си за временни изложби, конференции, срещи с писатели, камерни концерти, театрални постановки, творчески и делови срещи.
 
КЪЩА ХИНДЛИЯН

УЛ. „АРТИН ГИДИКОВ“ №4

Построена през 1834-35 г. от неизвестни за нас строители, къщата на Степан Хиндлиян е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски къщи. Собственикът ѝ е основоположник на един от четирите най-заможни арменски рода в града на тепетата. Той е бил известен търговец, чиито сделки в началото на XIX в. често са го отвеждали в Индия. Оттам произлиза и прозвището Хиндлиян.

Къщата е ненадмината по отношение на художествено-декоративната си украса. Богатият рисунък обхваща не само стените, но и таваните. За творците се знае, че са били двама зографи, единият от които италианец. Любопитно е, че в изписването на първия етаж за първи път е използван хартиен шаблон. На първия етаж е разположена и банята – изградена на принципа на римския хипокауст и турския „хамам“. Само тук туристът може да види  в оригинал единствената по рода си баня на територията на Стария град. Стръмна вътрешна стълба води до втория етаж, където в просторния хайет може да видите фонтанче, от което в миналото е циркулирала розова вода. Всички стаи са ръчно декорирани с богато изписани алафранги – пейзажи от Санкт Петербург, Стокхолм, Лисабон, Атина, Венеция, Александрия и Принцовите острови.

Запазен е и комплексът от обслужващи помещения – кухня, пералня, слугински помещения, изнесени извън основната сграда. Маазата е самостоятелна каменна постройка на две равнища – непристъпна крепост за ценните вещи на собственика. Над вратата ѝ е изрисуван огледален образ на къщата, служещ освен за декоративен елемент и за своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята – тя е огледален образ на неофициалната част на къщата.
 
РИМСКИ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ

ПЛ. „РИМСКИ СТАДИОН“

Античният стадион на Флипопол е изграден през II век сл. Хр., по времето на император Адриан. Разположен между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе, той е едно от най-внушителните съоръжения в града през този период. С приблизителни размери 240 м дължина и 50 м ширина, стадионът е събирал около 30 000 зрители. Местата са разположени на 14 реда, прекъснати от стълбищни пътеки, които водят до пистата. Седалките му са направени от бял мрамор, а някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа. Днес е достъпна само северната част на стадиона (сфендона), разкрита окончателно през 70-те години на ХХ в.

РИМСКИ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ – ИЗТОЧЕН СЕКТОР

УЛ. „КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I-ВИ“ №11

В резултат на двегодишни археологически разкопки през 2005 и 2006г. е разкрит сектор от източната част на Стадиона на Филипопол, интегриран в сутерена на съвременната търговска сграда. Експонираните археологически  останки принадлежат на източния ред седалки на стадиона на Филипопол. Поради липсата на скала в този участък е изградена система от засводени конструкции, върху които са поставени мраморните седалки.

По подобие на другите сгради за зрелища в цялата империя и на филипополския стадион почетните зрителски места са надписвани. Откритите надписи  върху  мраморните седалки и  ортостатите  свидетелстват, че в близост се е намирала ложата на императора и  местата за лица с висок социален статус. Откритата  седалка с надпис „химнопевци“ доказва, че е имало запазени места за лица,  свързани с почитането на императорския култ.

През  IV в. сл. Хр. източно от стадиона е изградена тухлена цистерна за вода. Тя е част от къснонатичната водоразпределителна система на Филипопол, който бил снабдяван чрез акведукти с чиста питейна вода от планината Родопа.
 
Тази и още много полезна и любопитна информация може да намерите на сайта www.oldplovdiv.com и на фейсбук страницата Plovdiv Old Town/official.

ОЩЕ НОВИНИ

Архитектурният съвет на Европа откри изложба в София

Архитектурният съвет на Европа откри изложба в София

Пътуващата експозиция е под надслов „20 архитектурни проекта срещу климатичните промени“

Министерството на културата финансира проект на Музей на архитектурно-исторически резерват "Боженци"

Министерството на културата финансира проект на Музей на архитектурно-исторически резерват "Боженци"

В първите дни на годината екипът на музея започна съвместната си работа с избраната фирма изпълнител - архитектурно студио „Ателие 3“

Възпитаници на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив подготвиха украса за Баба Марта

Възпитаници на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив подготвиха украса за Баба Марта

Арка със стилизирани елементи от български шевици и пейка, увита с мартеница, са поставени на пл. „Стефан Стамболов“ за снимки и селфита

Авторът представя книгата си "Фар Шабла през погледа на фаропазача Наньо Нанев"

Авторът представя книгата си "Фар Шабла през погледа на фаропазача Наньо Нанев"

Събитието ще се проведе утре (29 фовруари) в Читалище" Зора 1894" в Шабла на ул. "Равно поле" 36

Изложба за Старинен Несебър може да се види в Централното фоайе на Софийския университет

Изложба за Старинен Несебър може да се види в Централното фоайе на Софийския университет

Експозицията, която вече беше представена в Несебър и в Бургас, може да бъде разгледана до 7 март

Откриват втората съвместна изложба "Текстил" на унгарски и български художници

Откриват втората съвместна изложба "Текстил" на унгарски и български художници

Унгарската група работи в добре оборудвано тъкачно ателие и проектира и изпълнява поръчки за интериори на престижни обекти