Предлагат въвеждане на категории ПОТРЕБИТЕЛ-ПРОИЗВОДИТЕЛ и НЕТНО ОТЧИТАНЕ в Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката
535
Целта е да се улесни експлоатацията на ВЕИ от докакинствата и те да станат производители на енергия
Българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, изоставайки от държавите членки на общността по отношение на прилагането на принципа на кръгова икономика и внедряване на екоиновации. Икономиката ни изразходва средно 3.5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС. Секторът на домакинствата също се характеризира с висока енергийна интензивност, като 93% от сградния жилищен фонд в страната не отговаря на изискванията за енергийна ефективност, а 90% от необновените сгради са с най-лоши енергийни характеристики – с класове на енергопотребление E, F и G. Освен това България все още няма официална дефиниция за домакинства в енергийна бедност (макар да е предвидено в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) да бъде създадена работна група и проведени обществени консултации за разработване и приемане на такава дефиниция в Закона за енергетиката за целите на либерализацията на пазара и финансирането на проекти за енергийна ефективност).
Предложение за въвеждане на категории Prosumer и Net metering
По време на онлайн форум на 30 юни „Хабитат България“ проведе дискусия под надслов „Трябва ли да се промени Законът за енергията от възобновяеми източници и Законът за енергетиката така, че да улеснят домакинствата да станат производители на енергия, която внасят в мрежата?“. С цел да се улесни експлоатацията на ВЕИ от домакинствата бяха представени препоръки за промени в двата закона чрез въвеждане на категориите Prosumer (“потребител-производител” – producer + consumer) и Net metering (“нетно отчитане”). Този подход е свързан с текущото изравняване на произведената и потребената електрическа енергия, както и с възможността да се управляват енергийните потоци и излишъците от потребената електрическа енергия, които могат да се използват по-ефективно, включително в друго време и на друго място, различно от мястото и времето на производството. Въвеждането на тези две категории би насърчило дейността на производителите на електрическа енергия, които са и потребители на същата енергия за собствени нужди.
При изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с ниска мощност собственици или ползватели са мотивирани основно да задоволяват собствените си енергийни нужди. В момента обаче те се третират както всеки друг производител. Това поставя пред тях значителни административни и финансови пречки, които ги демотивират при дейностите по проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и експлоатацията на енергийните обекти, в които те инвестират. Появяват се и административни и технически трудности, свързани с отчитането на произведената и потребената енергия и необходимост от водене на документооборот, характерен за големите производители.
Съществуват и проблеми, свързани с усвояването на количествата произведена енергия, както и с представянето на прогнозните графици за произведената енергия и обективното използване на излишъците от произведената енергия. Това води до поемането на допълнителни разходи по експлоатацията на енергийните обекти, включително за ограничаване на производството и инвестирането в устройства, ограничаващи производителността на генериращите съоръжения.
Предвиждат се два вида мерки за използване на възобновяема енергия от домакинствата
В Националния план за възстановяване и устойчивост е включена Програма за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни сгради и многофамилни сгради в размер на 123 млн. евро. Предвидено е финансирането на два вида мерки за използване на възобновяема енергия от домакинствата:
- Изграждане на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е 100% от стойността на системата, но не повече от 1 960.83 лева;
- Изграждане на фотоволтаични системи до 10 kW. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е до 70% от стойността на системата, но не повече от 15 000,00 лева. Енергийно бедни домакинства ще могат да кандидатстват за безвъзмездното финансиране до 100% от стойността на системата, но не повече от 15 000 лв. В случай на техническа възможност за използване на акумулатори домакинствата могат да ги включат в проекта за фотоволтаична система, доколкото не се надхвърля прага от 15 000 лв. Домакинствата могат да инсталират фотоволтаични инсталации, чиято мощност надхвърля 10 кW и стойност от 15 000 лв., но безвъзмездното финансиране е ограничено до 15 000 лв.
В НПВУ е предвидена реформа Стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ, чиято цел е намаляване на административната тежест за инвестициите във възобновяеми източници по отношение на инсталирането, свързването и експлоатацията на мощностите. Тук отново се предвижда създаване на работна група и обществени консултации за промени в Закона за ВЕИ и други нормативни документи.
Необходимо е ревизиране на стратегически документи на България в областта на енергетиката, климата и обновяването на сградите
През месец май Европейската комисия представи плана REPowerEU, който има за цел да прекрати зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива и да преодолее кризата, породена от изменението на климата. Основните мерки в плана, които имат отношение към сградите, са икономия на енергия и ускоряване използването на възобновяеми енергийни източници. Комисията предлага водещата цел за 2030г. за ВЕИ да се увеличи от 40 на 45%. С тази повишена амбиция ще се създаде рамка за други инициативи, включително:
- Специална стратегия на ЕС за слънчевата енергия с цел удвояване на слънчевия фотоволтаичен капацитет до 2025г. и за инсталиране на мощност от 600 GW до 2030 г.;
- Инициативата „Слънчеви покриви“ с поетапно въвеждане на правно задължение за инсталирането на слънчеви панели върху нови обществени и търговски сгради и нови жилищни сгради;
- Удвояване на равнището на внедряване на термопомпи и мерки за интегрирането на геотермална и слънчева топлинна енергия в модернизираните районни и общински отоплителни системи.
Новите предложения на ЕК по плана REPowerEU поставят цели, които са значително по-високи от заложените в действащите в момента стратегически документи на България като Интегрирания план в областта на енергетиката и климата и Дългосрочната стратегия за обновяване на сградите и ще е необходимо същите да бъдат ревизирани, казват от „Хабитат България“.
Научете повече от презентацията ''Необходими ли са промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката”.
Научете повече за проект “Достъп до енергийно обновяване” тук.
