Приключи ремонтът на кино „Влайкова“ в София
134
Ремонтът беше предшестван от основно почистване на подпокривното пространство, в което участваха десетки доброволци
Снимка: Столична община
Образцово народно читалище „Антон Страшимиров – 1926“, в което се помещава емблематичното за столицата кино „Влайкова“, е с ремонтиран покрив и фасада. За належащия ремонт бяха отпуснати 50 000 лева през юни миналата година с решение на Столичния общински съвет. Северната и източната стена на последното функциониращо квартално кино в София се рушаха, а покривът на почти 100-годишната сграда имаше течове. Ремонтът беше предшестван от основно почистване на подпокривното пространство, в което участваха десетки доброволци.
Ето и малко факти от историята на киното. Като любителка на филмовото и театралното изкуство Мария Влайкова – съпруга на писателя и общественик Тодор Влайков, решава да построи в свой парцел сграда за „Кинематограф“. Строежът започва през 1925 г. Салонът е строен на площ от 330 кв. м, със сцена и 4 малки гримьорни, има капацитет за 300 души и е покрит с железобетонна плоча, за да може по-късно да се издигне и втори етаж за бъдещо квартално читалище.
На 26 ноември 1925 г. Мария Влайкова съобщава желанието си да завещае на Министерството на народното просвещение новостроящия се салон за устройване на ученически „Кинематогрaф“, който след смъртта ѝ да се използва за културно-просветни цели. Дарението е оформено като завещание с дата 16.02.1926 г., но за съжаление, на 31 декември същата година Мария Влайкова умира. На 23.09.1928 г. дарението е прието със закон от ХХІІ Обикновено народно събрание, който е утвърден на 16.10.1928 г. с Указ на Цар Борис ІІІ.
При бомбардировките над София през март 1944 г. салонът е улучен от бомба и изгаря с целия инвентар. Наемателят Стилян Георгиев възстановява сградата със свои лични средства и на 15.10.1944 г. киното отново започва да функционира. По-късно, в изпълнение на част от завещанието на Влайкова, с Постановление на Министерския съвет през 1946 г., сградата е отстъпена за вечно ползване на кварталното Народно читалище „Антон Страшимиров“. От 1950 г. до 1991 г. „Кинефикация София“ използва салона, а читалището ползва сцената и залата за своите дейности. От 1968 г. до 1971 г. киносалонът се казва „Айзенщайн“ и е филмотечно кино, но по обществено настояване след 1971 г. киното отново възвръща оригиналното си име – „Влайкова“. Кино „Влайкова“ е най-старият действащ читалищен киносалон в България.
