Старата мелница в село Кърпачево се превърна в туристически информационен културен център
301
Благодарение на Сдружение „Деветашко плато“, архитектите от студио NADA и голяма група от доброволци днес тя живее трети живот като оживено обществено пространство
Самотна каменна постройка, ситуирана на самия вход на селото, впечатлява посетителите с непретенциозната си красота. Старата мелница в село Кърпачево (община Летница, област Ловеч) е не само важна локална забележителност, но и място, което с времето се е утвърдило като място за среща на култури, народности, поколения, идеи и социален обмен. През 2022 г. тя се превръща в туристически информационен културен център, събуждащ обществения и културен живот в селото и региона. Мелницата претърпява редица интервенции, и днес живее трети живот като оживено обществено пространство, върнато обратно в общността, към която принадлежи.
Любопитна е историята на сградата. Построена е около 1933г. първоначално в съседното село Крушуна, където функционира като воденица. Постепенно спира да се използва активно и двама предприемчиви братя от Кърпачево купуват сградата и решават да я преместят в селото. Всеки един елемент е старателно номериран, разглобен и пренесен на новата локация. Тук около 1950г. Мелницата е сглобена отново и вече функционира като активно обществено средище. Няколко години по-късно е национализирана. След 1989г. сградата е върната обратно на наследниците на двамата собственици, които от своя страна я даряват на Община Летница. Сградата остава без определена функция и не се подържа за дълъг период от време. С годините това довежда до постепенно разрушаване и появата на множество патологии по оригиналната структура.
През 2020 г. местно сдружение - „Деветашко плато“ взима под наем Мелницата и се нагърбва с нелеката задача за нейното възобновяване с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“. Сградата е двуетажна с полуподземен етаж. Външните ограждащи стени са изградени от носеща зидария – от естествен камък (травертин /бигор, добиван от пещерите наоколо, а днес защитен и забранен за добив). В горната си част югоизточната и северозападната фасада завършват с фронтон от зидани единични тухли. Междуетажните подови конструкции са изпълнени от дървени греди с настилка от дървено дюшеме. Настилката в полуподземния етаж е от керамични тухли, положени директно върху земния под. Покривът е двускатен с дървена конструкция, дъсчена обшивка, изолация от каменна вата и покритие от марсилски керемиди.
Подходът към сградата е от югозапад, където се намира и главният вход. Полуподземният етаж е решен в две нива, като в следствие от естествения наклон на терена се обособява втори вход от североизток. Вертикалната комуникация в сградата се осъществява посредством две еднораменни прави дървени стълби. Стълбата, водеща към първия етаж, е в лошо конструктивно състояние и със стръмни стъпала. Дървената дограма по прозорците в по-голямата си част липсва или е в лошо състояние. Входните врати са дървени, двукрили, като по тях също се наблюдават патологии. Наблюдават се изгнили и засегнати участъци по дървеното дюшеме на подовите конструкции на приземния и първия етаж.
Множеството течове в покрива са били основният проблем, довел до деградация на дървените елементи не само на покрива, но и на междуетажните конструкции – пролуки в дървеното дюшеме и компрометиране на носещата конструкция. Влага и регулярни наводнения на сутерена от друга страна, са били друг проблем, който е изисквал специално внимание. Автентичните дървени дограми на прозорците и вратите също са били в лошо състояние.
Главна цел на проекта на STUDIO NADA (арх. Антонина Тритакова и арх. Георги Събев) е реставрация и адаптация на старата сграда, следвайки принципите на „честната“ и откровена намеса и устойчивата архитектура. Максималното запазване на „суровата“ естетика и автентичност на оригиналната структура и деликатното интегриране на новата функция са водещи линии в проектното решение. Балансът между автентичния дух и атмосфера и съвременния отпечатък, който да отговаря на новите нужди, е ключов момент в проектирането и неговото осмисляне води до цялостния и завършен облик. Посредством рециклиране, използване на естествени строителни материали и локални ресурси проектът цели максимална устойчивост и ефективност. Голяма част от материалите, вложени в проекта, са дървени дъски, керемиди, кирпичени тухли, земна и варова мазилка, печени тухли, камък и други, са преизползвани материали, налични на обекта или локални такива.
Основната интервенция се базира на принципите на контраста и баланса. Играта между старо и ново, тъмно и светло, стерилно и „мръсно“, топло и студено, създава специална и неподправено атмосфера на хармония по отношение на автентичния дух на мястото.
Конструктивно укрепване на 3-етажната дървена конструкция е основа за осигуряване устойчивостта на сградата и безопасноста на посетителите. Интервенцията има за цел максимално запазване на оригиналните елементи, като на места те биват подменяни или дублирани с нови дървени или усилени с метални шини.
На приземния етаж са разположени два санитарни възела за посетители, складови помещения и пространство за отдаване на велосипеди под наем. Първият етаж, достъпен от главния вход на юг, се състои от 3 зони – информационен пункт, кухненски бокс и обща част – място за срещи на всички поколения.
Дървените прозорци са изработени по образец на оригиналните и подменени на местата, където е имало такива. Отворите на прозорците са дублирани от вътрешната страна с алуминиева дограма с двоен стъклопакет, с цел минимални енергийните загуби. На първия етаж остъкляването е решено само от вътрешната страна на отворите, с цел запазване на автентичната визия на фасадата, която не е имала дървена дограма на най-горното ниво. Оригиналните входни врати са запазени в актуалното им състояние и дублирани отвън с нови - дървени.
Новата намеса в интериорното пространство е решена с бели метални елементи - като контрапункт на рустикалната автентична структура. Новодобавените елементи подчертават старата конструкция в нейния първичен вид и внасят лекота и светлина във вътрешното пространство. Ажурна перфорирана метална решетка рамкира парапетите и семплата мебелировка. От чисто функционална гледна точка това предлага безопасност, но и в същото време създава характерни погледи и светлосенки в интериора чрез ефекта на наслагване на различни текстури.
Изградена е нова П-образна стълба с конструкция от стоманени профили и ламарина между приземния и първия етаж. Старата стълба е запазена в автентичен вид, обезопасена и експонирана в пространството. Отворът над нея е затворен с ажурен капак от метална решетъчна скара. Отворите през етажите позволяват визуална комуникация през различните нива и обогатяват пространството.
Вторият етаж действа като многофункционално пространство, което осигурява сцена за различни видове културни събития – обучения, презентации, семинари, лекции, публични дискусии и споделено пространство за работа.
Снимки: Тодор Тодоров
Общият резултат е хибридно пространство, което запазва своя уникален и откровен характер, но и да удовлетвори всички съвременни нужди на ново добавената функция. Участието на местната общност и доброволци от всички части на света е друг ключов аспект на стратегията за устойчивост. Ангажирането на младите хора и запознаването им със селския контекст, работата рамо до рамо с местни занаятчии е положителен пример за мултикултурен обмен и диалог между поколенията. Освен това са проведени редица доброволчески работилници, в които участниците са работили рамо до рамо с местните майстори, учат традиционни техники и придобиват умения за работа с естествени материали. Процесът на обучение и предаването на традиционно ноу-хау е било ключова стратегия в процеса на изпълнение. По време на реализацията на проекта се включиха и доброволци от местната общност.
Обединяването на общността около обща кауза – да възродят едно отдавна забравено кътче от местната история, е един от най-възнаграждаващите резултати от проекта. Чувството за колективна гордост и отдаденост към процеса надгражда нематериалната стойност на обекта, създавайки специална връзка между културното наследство и общността. И така днес това, което неотдавна тънеше в разруха, се превърна отново в живо и активно социално средище.
Новият туристически информационен културен център „Мелницата“ с проектант STUDIO NADA, изпълнител Росен Илиев и много доброволци получи награда за реализация в категория „Обществени сгради“ в конкурса ARCHINOVA 2022. „Това е голямо признание за нас и за многото доброволци при осъществяването на проекта. Благодарим и на сдружение „Деветашко плато“, които са причината той да се случи“, каза арх. Георги Събев по време на церемонията по награждаването.
*Проектът получи отличие и в конкурса "Български архитектурни награди 2022" в категорията за ново строителство. Студиото спечели и голямата награда в архитектурния пленер АРТ ЗОНА ХАСКОВО.
