Времето за адаптация на градските пространства към промените в климата е… сега
97
Необходими са реални действия и сътрудничество, основано на експертност – около това се обединиха участниците в международна конференция, организирана от „Винербергер“ и „Земелрок“
Снимка: „Винербергер“
След провеждането на серия уебинари, посветени на използването на екологични решения за ландшафтното оформление в градската среда, „Винербергер“ и „Земелрок Щайн Унд Дизайн“ организираха на 13 юни хибридна конференция на тема „Подобряване устойчивостта на градските пространства“. В София тя се проведе в Интер Експо Център, като целта на събитието беше експерти от България, Австрия, Белгия, Швейцария и Словакия да дадат своите гледни точки за това как да направим не просто първа, но и успешна крачка към подобряването на градската среда и една по-разумна концепция за градовете. На събитието присъстваха архитекти, ландшафтни архитекти, предприемачи, преподаватели от Университета по архитектура, строителство и геодезия, Лесотехническия университет, Софийския университет, представители на общини и други.
Снимка: „Винербергер“
Инфраструктурните решения и изборът на настилки и елементи на градската среда не се ограничават единствено до качеството на материалите. За добър краен продукт е необходимо сериозно предпроектно проучване, съобразяване с географската и историческа специфика на всеки регион или пространство, професионална консултация на различните етапи на изпълнение и индивидуален подход. Изключително важна е мисълта за бъдещето на населените места в контекста на климатичните промени и екологията. „Никога не се съмнявайте, че малка група от загрижени и посветени хора може да промени света. Всъщност само те са успявали.“. С този цитат маркетинг мениджърът на „Винербергер“ ЕООД Любина Любенова откри конференцията.
Снимка: „Винербергер“
„За мен вашето присъствие е доказателство, че в България има изключително ангажирани архитекти, инвеститори и представители на общините, и само благодарение на вас и вашата ключова роля в процесите по оформяне на нашата градска реалност всичко може да бъде възможно“, каза инж. Цанко Миланов, управител на „Винербергер“ ЕООД и „Земелрок Щайн Унд Дизайн“ ЕООД. Той отбеляза, че темата за устойчивостта става все по-актуална и затова всички дружества от групата Wienerberger имат за цел да бъдат част от положителната промяна на градските пространства.
Снимка: „Винербергер“
Не само иновации, но и ценности
„Не трябва да се губи време, трябва да се действа сега. Преминаването от продукти към решения и системи дава нови идеи за устойчивост, които могат да бъда изпробвани и това е голяма промяна. Вече става дума не само за върхови технологични постижения, но и за ценности“, каза във виртуалната част на конференцията с пряко включване на живо от Виена Марк ван Луун (Mark van Loon) - старши вицепрезидент по устойчиво развитие и иновации във Wienerberger AG (Виена, Австрия), който координира управлението на устойчивостта и програмата за иновации на групата.
Снимка: „Винербергер“
По-висшата задача е предотвратяване образуването на строителни отпадъци
В присъствената част на конференцията ръководителят на катедра "Строителни материали и изолации" към Строителния факултет на УАСГ доц. д-р инж. Румяна Захариева наблегна на необходимостта от холистичен и системен подход към екологичността на продуктите, развитие на системата за рециклиране и пазара на услуги от рециклирани материали у нас, на предотвратяване образуването на строителни отпадъци и възможността за тяхното повторно оползотворяване. Доц. Захариева представи данни от изследвания на УАСГ, които показват, че замяната на естествените добавъчни материали в бетона с до 30% рециклирани не води до съществени промени в неговите характеристики.
Снимка: „Винербергер“
Важно е да има мисъл за бъдещето на града
Публичното пространство трябва да е добре обмислено, справедливо разпределено и да осигурява добро присъствие на елементите – с качествени, подходящи за натоварването и добре положени настилки, каза Силвия Чакърова от студиото за градски дизайн и планиране place.make. Съществен момент за избягване на топлинните острови е и използването на по-светли настилки на места, огрявани силно и често от слънцето. Place.make са партньори на Столична община в създаването на приетият вече Стандарт за настилки в пешеходните пространства, а в момента се работи и по Стандарт за зелената инфраструктура. Важно е когато се правят ремонти, да има мисъл за бъдещето на града и инвестицията да е максимално полезна в дългосрочен план, смятат от place.make.
Снимка: „Винербергер“
Как да спрем да рушим и да работим в сътрудничество
От студио 51N4E (Белгия) засегнаха темата за климатичните промени и какъв да бъде подходът към развитието на изградената среда, докато екосистемите са под безпрецедентен натиск. Д-р Сеп Де Блъст (Seppe De Blust) и Аря Арабшахи (Arya Arabshahi) показаха проекти за възстановяване на различни публични пространства, в които е запазена оригиналната атмосфера, но с нова премислена инфраструктура за различни дейности, с ландшафт с подобрена стойност и отвореност към хората. Проучвания са необходими на ранен етап, за да може да се видят въздействията в градските пространства за десетилетия напред, коментираха от студиото.
Източник: 51N4E
Приложна градска климатология – проучвания преди проектирането
Саймън Чанет (Simon Tschannett), изпълнителен директор на Weatherpark и член на Съвета по климата във Виена и Линц (Австрия), обърна внимание на необходимостта от адаптиране на градските пространства съобразно измененията на климата така, че да се решат проблемите, свързани с градския топлинен остров. Той говори за необходимостта от колаборация между климатологията, планирането, науката и бизнеса за създаването и обновяването на градските пространства, като подчерта, че е много важно да се използват проучвания, преди да се проектират нови сгради и публични пространства.
Източник: Weatherpark
Времето за адаптация към климата е сега!
В Sponge City (Градът гъба) зелената инфраструктура служи за управление на инфилтрация, абсорбция, съхранение и дори пречистване на повърхностните води. Това е град, проектиран така, че да намалява щетите от наводнения чрез паркове, дренажни настилки, дъждовни градини, инфилтрационни и задържащи кладенци, градски градини и насаждения, зелени стени и покриви. В допълнение, всички тези елементи могат да бъдат комбинирани с пътната система и сградите, построени в града. За основните ползи от Sponge City и решаващата роля на ландшафтната архитектура в трансформирането на общественото пространство, за да бъде подготвено за ефектите от изменението на климата, разказа ланд. арх. Даниел Цимерман (Daniel Zimmermann) от студио 3:0 Landschaftsarchitektur (Австрия). Той даде пример с участък от градската зона Seestadt Aspern във Виена, който студиото проектира, и отбеляза, че адаптирането към климата е интердисциплинарен процес и трябва да бъде интегриран в процеса на проектиране от самото начало.
Източник: 3:0 Landschaftsarchitektur
Иновациите изискват свобода и взаимодействие, но и отговорност
Повечето фирми вече знаят, че трябва да променят отношението си към начина, по който се проектира и строи, но често не знаят какво точно означава това, каза проф. ланд. арх. Даниел Баур (Daniel Baur) от студио Bryum (Базел) и преподавател в Университета за приложни науки в Берн, Швейцария. „Често се украсяваме с лозунги за устойчивост, но е необходимо да прилагаме на практика съответните подходи при самото проектиране и строителните дейности - независимо дали това се изисква от нас или не“, каза той. Според проф. Баур често се налага възложителите да бъдат убеждавани в необходимостта от коренна, но положителна промяна на определени пространства. Той даде пример с техен проект за Campus DSM, който съчетава дизайн с природа.
Източник: Bryum
Климат и комфорт на обитаване
Примери за развитие на изоставени индустриални обекти в Братислава показа арх. Петра Марко (Petra Marko) от Marko & Placemakes (Великобритания – Словакия), като акцентира върху това как регенерацията може да даде добавена стойност. Основните принципи в промяната са външни пространства, които да допринесат за успеха на бъдещото развитие и създаване на усещане за място и характер чрез възстановяване на местното биоразнообразие и различни функции.
Източник: Marko & Placemakes
Споделена отговорност, експертност, изследване на въздействието на промяната в климата в различните региони и увеличен бюджет за „зелено“ развитие бяха още коментарите на участниците по време на панелна дискусия в края на форума. "Зелената архитектура все още е само слоган, а колите все още са религия. Имаме още път да извървим, докато обърнем тенденцията", обобщи темата модераторът на конференцията Войчех Чая - архитект, журналист на свободна практика, писател и лектор. След форума разговорите продължиха по време на коктейл и нетуъркинг.
Снимка: „Винербергер“
*Очаквайте подробности за проектите, а повече за конференцията вижте тук.
Ема Димитрова
